Тайван - важен партньор за Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН

Ню Йорк е една от най-популярните туристически дестинации в света. Както посетителите от другите страни, тези от Тайван обичат да изпробват от първа ръка прочутите забележителности на града - Статуята на свободата, „Таймс Скуеър“ и, разбира се, самият център на глобалните събития: централата на Организацията на обединените нации. Тези забележителности - по-специално последните - са символи на равенство, разнообразие и свобода. За съжаление, блестящият блясък на тези идеали беше опетнен, тъй като все повече посетители от Тайван се оказват нежелани нА територията на ООН, дискриминирани просто поради тяхната страна на произход.

ООН е за хората, но универсалността на човешките права, които световната организация прокламира, не се разпростира върху Тайван и неговите 23 милиона жители. Това малтретиране датира от 1971 г., когато нашето правителство загуби представителството си в световната организация - а през следващите десетилетия Тайван се срещна с предизвикателства и изолация по отношение на международното си положение. Независимо от това, тази несправедливост ни стимулира да вървим напред и никога не сме се отказвали, защото вярваме много силно, че онези, които следват пътя на добродетелта, никога не могат да бъдат истински сами.

Докато пътувах по света, за да изпълнявам задълженията си като министър на външните работи, винаги се чудех как опитът на Тайван в области като опазването на околната среда, общественото здраве и медицината, селското стопанство и образованието помогна на нашите партньори да се развиват и растат. Ние се ангажираме да продължим взаимодействието и сътрудничеството си с нашите приятели и партньори и да поддържаме световния мир, сигурност и просперитет чрез взаимноизгодно сътрудничество.

Въпреки усилията на Тайван и признанието, което са спечелили, въпреки необходимостта от универсалност и въпреки многократното обещание да не оставят никой зад себе си, ООН изглежда доволна да остави 23-те милиона жители на Тайван зад себе си. През май тази година на Тайван беше отказано да присъства на 70-тата сесия на Световната здравна организация (СЗО), въпреки че е участвал като наблюдател на последните осем. Отхвърлянето на Тайван, който от 1996 г. е инвестирал повече от 6 милиарда долара в международни медицински и хуманитарни мисии, от полза за милиони хора по целия свят, противоречи на здравия разум и създава черна дупка в операциите на СЗО.

Това несправедливо отношение обаче не е и никога няма да възпре Тайван да изпълнява задълженията си както пред своя народ, така и пред международната общност. Като 18-та най-голяма търговия в света и 11-та свободна икономика, Тайван приведе своите закони и регламенти в съответствие с конвенциите на ООН за правата на човека, а по отношение на демократичните ценности Тайван работи толкова усилено, колкото всяка страна - най-вече за постигане на равенство. Тайванският народ избра първата жена президент жена през 2016 г., а 38% от депутатите са представители на нежния пол. Тайван също е дом на жизнено гражданско общество, чиито граждански организации постоянно работят по света. И когато се стигне до бедствия, спасители от неправителствени организации в Тайван са там на място, като оказват съдействие, а отдадеността и професионализмът им са ясни за всички.

Тайван понастоящем работи по първия си Доброволен национален преглед, който ще документира много от неговите конкретни постижения по отношение на Целите на ООН за устойчиво развитие. По отношение на общественото здраве и медицината, например, през последните години Тайван работи заедно с редица други страни за борба с инфекциозни заболявания като Ебола и Зика. Тайван също така насърчава "зелената" икономика и "зелената" енергия, целящи да увеличат дела на възобновяемата енергия до 20%, което е пет пъти над сегашното ниво, до 2025 г. Същевременно се стремим да намалим въглеродните емисии с 50% до 2050 г.

Нашите граждани се радват на безвизово пътуване или други удобства за пътуване до 165 държави и територии, което говори за уважението, което тайванските туристи, бизнесмени и академици са спечелили по целия свят. Въпреки това те не са в състояние да предприемат нито една стъпка в централата на ООН.

В продължение на години представители на много неправителствени организации в Тайван, участващи в трудовото, екологичното и женското право, беше забранено да присъстват на срещи и конференции, проведени в седалището на Ню Йорк и в Двореца на нациите в Женева. По подобен начин, с насилието на международната преса, на тайвански журналисти не е позволено да присъстват лично на заседанията на ООН.

Тези дискриминационни мерки, въведени от бюрократите в ООН, насочени конкретно срещу тайванския народ, са неоправдано оправдани от позоваването и неправилното използване на Резолюция 2758 (XXVI) на Общото събрание от 1971 г. Важно е да запомним, че въпреки ролята на Китайската народна република в ООН, тази резолюция не се отнасяше до въпроса за представителството на Тайван и на неговия народ в организацията и даваше на КНР много по-малки права да представлява хората на Тайван.

Важно е да се подчертае политическата реалност, а именно, че КНР не само сега, а и никога не е имала юрисдикция над Тайван. Всъщност, както се вижда от горепосочената забрана на тайванците в централата на ООН, КНР оказва далеч по-голямо влияние върху ООН, отколкото в Тайван.

Преамбюлът на Хартата на ООН говори силно за мисията на организацията да "потвърди вярата в основните права на човека, в достойнството и стойността на човека, в равните права на мъжете и жените и на големите и малките народи". Хората в Тайван твърдо вярват, че тяхното участие, особено когато ООН призовава за всеобщо прилагане на Глобалните цели за устойчиво развитие, ще бъде в полза на всички. Отсъствието на Тайван, от друга страна, ще продължи да омаловажава ефективността на тези глобални усилия.

Тайван може да направи много, за да помогне на света да изгради по-устойчиво бъдеще. Тайванският народ се нуждае от международната общност да подкрепи нашите стремежи и правото ни на справедливо отношение в ООН. Най-малкото не ни спирайте на вратата.

Дейвид Тауей Лий, министър на външните работи на Република Китай