Феноменът "Шойбле"

В политиката е като в спорта: вторият не интересува никого. Но има и изключения - Волфганг Шойбле нито е бил канцлер, нито президент, но разполага с огромно влияние и безспорна подкрепа. На 18 септември той навърши 75 години.

Авторитетът му е легендарен. Но това ни най-малко не се дължи на напредналата му възраст, която все още не го кара да мисли за слизане от политическата сцена. Член е на Бундестага от 1972 г. - когато Хелмут Кол се ограничава с провинциалната политика, а Ангела Меркел още ходи на училище. За Волфганг Шойбле определено може да се каже, че е човекът-история, макар никога не заемал челното място.

Неговата съдба е повлияна от две имена: Кол и Меркел. Първият се задържа доста дълго на власт, а втората - изненадващо за мнозина - влезе във властта твърде рано. Шойбле, който първо бе смятан за нещо като престолонаследник, а след това - за старейшина сред държавниците, така и не успя да измине пътя до канцлерството. Но вече над 30 години е един от решаващите фактори в управлението на Федералната република.

Пътят на Шойбле

Още от малък бъдещият финансов експерт, който е син на данъчен съветник, се справя добре с числата и впоследствие завършва икономика и право. Защитава докторска работа на тема "Одиторска дейност", след което постъпва на работа във финансовата служба на родния си град Фрайбург. През 1984 г. Хелмут Кол го изтегля в Бон и го прави началник на канцлерската администрация. Скоро младият Шойбле показва уменията си на ръководител и през 1989 г. е възнаграден с поста вътрешен министър.

Съдбата му отрежда и друга важна роля - договаря условията за Обединението на двете германски държави. Като неговият стил личи много ясно в крайния резултат - обединена Германия взема максимума от старата Федерална република и възможно най-малко от бившата ГДР. И така сметките излизат, а договорът за Обединението на Германия се превръща в един от шедьоврите в кариерата на Шойбле.

Намесата на съдбата

В края на октомври 1990 г., само девет дни след Обединението на Германия, психично болен мъж стреля срещу Шойбле. Този инцидент е на път да сложи край на кариерата му, но той успява да се завърне на политическата сцена и няколко месеца по-късно изнася най-забележителната си реч в Бундестага. Благодарение на нея за столица е избран Берлин - Бон отстъпва.

Още преди края на управлението на Хелмут Кол през 1998 година, Волфганг Шойбле е смятан за негов наследник на канцлерския пост. Но аферата с черните каси на ХДС му нанася сериозна вреда - без да има конкретна вина, той е потърпевш в качеството си на представител на старата политическа класа. Връзката с Кол е прекъсната, а тази с Ангела Меркел изглежда обременена още от самото начало. Меркел използва временната слабост на партията, смяната на Кол и увредения имидж на Шойбле, за да посегне към властта. Не след дълго Шойбле ще бъде принуден да сдаде лидерския пост в партията и да го предостави на Меркел. Тогава изглежда, че с ерата Кол изтича и времето на Шойбле. Но съдбата решава друго.

Това, че той толкова продължително време отговаря за финансите под управлението на Меркел, вероятно се дължи на факта, че и двамата се отнасят с уважение към работата на другия. Меркел се нуждае от качествата на Шойбле в битката за еврото, включително защото общата валута е и политическо средство за Германия. Шойбле от своя страна не може да надскочи Меркел, но е незаменима фигура в кабинета. Той знае цената си и може да си позволи да действа суверенно.

Политиката като стимул

Може би от страхопочитание, уважение или защото е нещо като тема табу, днес никой в Берлин не си задава въпроса кога Шойбле ще слезе от политическата сцена. На 18.9.2017 той стана на 75 години. Но пък към края на мандата си канцлерът Конрад Аденауер бе на 87.

Шойбле не обича да разкрива намеренията си. Както заявява - за него политиката е страст. И тя неведнъж му е помагала да превъзмогне това, че е прикован към инвалидната количка. Когато го попитат за бъдещите му планове, избягва отговорите - вероятно предпочита да запази силите си за сериозните битки, в които му се налага да влиза постоянно както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план.