Лъжи и фалшификации за Пражката пролет

Чехия и Словакия отбелязват една трагична дата: навършиха се 50 години, откакто Чехословакия бе окупирана от войските на Варшавския договор, начело със СССР. В Москва също не са забравили тези събития. В руските медии напоследък се появяват много коментари, в които се твърди, че съветските власти не са могли да постъпят по друг начин. Оказва се, че окупацията на Чехословакия не е била престъпление, дори не и грешка, а просто исторически неизбежно събитие.

В навечерието на годишнината от потушаването на Пражката пролет се проведоха и няколко забележителни акции, подкрепени от руските власти. Първо, "по пътищата на победата" в Прага пристигнаха новите кремълски рокери "Черните ножове". Дори и да е било случайност, че те пристигнаха именно през август, в навечерието от 50-годишнината от окупацията, фактът отчетливо показва, че официалните руските власти и дипломати направо плюят на чувствата на чехите и словаците, които в тези дни, естествено, си спомнят за други "подвизи" на съветските танкисти по улиците на чехословашките градове.

"Подвизи", чиито жертви станаха десетки хора, протестирали срещу окупацията. Свидетелство за това беше събранието на тези, които се считат за ветерани, оказали "братска помощ" на Чехословакия. Вече няколко години тези "доблестни войни" водят борба за допълнителни пенсии, за да се приравнят с тези например, които са воювали в Афганистан. Засега не са успели, но не е изключено и техните мечти скоро да се сбъднат. Властите, които изпращат на подобни срещи военен оркестър, явно са заинтересовани от това всички ветерани от бивши и настоящи необявени войни да знаят, че Родината не ги е забравила. Страната днес се е променила и като най-важно отново се счита изпълнението на заповедта, дори и да е престъпна и незаконна. Тъй да се каже: какво чак толкова, нали Родината го искаше от нас…

Земан предпочете да си замълчи

Кремълската пропаганда лесно създава лъжливи образи от миналото, още повече, че все по-често намира и неволни съюзници. Тя откри такъв съюзник, например, в лицето на чешкия президент Милош Земан. Въпреки че е приятел на Кремъл, в миналото той осъждаше и окупацията, и опитите на руските пропагандатори да пренапишат историята. Изведнъж, в навечерието на годишнината от нахлуването в Чехословакия, той се отказа да произнесе специална реч по повод окупацията. Политическите противници на Земан активно припомнят за събитията от 1968 година и по вътрешнополитически причини президентът предпочете да си замълчи. Фактът, че Земан си замълча, незабавно бе използван от кремълската пропаганда. Видите ли, историята с окупацията била толкова спорна, че дори и чешкият президент нямал какво да каже!

Тази политика, която се опитва да изчисти греховете на СССР, може и да поддържа символичната мощ на Кремъл, но е удар срещу руснаците. След разпадането на Съветския съюз не бе прието нова Русия да бъде обвинявана за съветските грехове. Тъй да се каже – какво още искате от Русия? Та тя се извини за всичко. Тези грехове ги е извършил Съветският съюз, а сега вече си имате работа с Русия, която само отчасти може да бъде смятана за правоприемник.

На Вацлав Хавел не би му дошло на ум да иска публично покаяние от Борис Елцин за съветските престъпления. Но сегашната политика на лъжи направи руснаците правоприемници на СССР. В това число и на неговите престъпления.

СССР бил принуден да потушава вражески заговор

Както едно време съветските, така днес и редица руски медии, а даже и официални лица говорят, че през август 1968 година на границите на Чехословакия стояли натовски танкове, готови за нахлуване в страната. Същите тези хора не се свенят да говорят, че чехите и словаците всъщност били организирали неонацистки заговор. А после се опитват да внушат, че единичните случаи на насилие срещу съветски граждани след началото на окупацията са били уж масово явление. В Русия се формира ново общество, което или не знае нищо за окупацията на Чехословакия, или смята, че през 1968 година "СССР не е могъл да постъпи по друг начин". Това общество не желае да си спомня за престъпленията от миналото. То е твърде инфантилно, за да осъзнае своята отговорност пред настоящето. В края на краищата съвременните руснаци не са виновни за престъпления с петдесетгодишна давност. Но кремълската пропаганда ги прави наследници на окупаторите, а те дори не възразяват.