Русия укрепва влиянието си на юг

Предсеизмични трусове разклащат региона по бреговете на Егейско море с по-голяма интензивност, разбира се, в Източното Средиземноморие, пише журналистът Костас Йорданидис в коментар в атинския ежедневник "Катимерини".

Би било обаче доста рисковано да се прогнозират някакви тектонски размествания, които да доведат до драматични промени в установения от години ред, главна характеристика на който е стабилното разширяване на руското влияние на юг. Въпреки че от идването на власт на болшевиките през 1917 г. до падането на комунистическите режими в Европа през 1989 г. Русия премина през периоди на земетръсни промени, тя никога не спря да бъде пропита от имперското мислене и да действа с непоклатима последователност при царете, при Сталин и при Путин в наши дни.

Като използва злощастните инициативи на Запада, които целяха издигането на амбициозни местни фактори, като се започне от Грузия, после Украйна и се достигне до присъединяването на Крим, Владимир Путин начерта пътя за спускането на Русия на юг. Западът не успя да реагира по убедителен начин.

Най-злополучната интервенция беше атаката срещу Сирия с цел сваляне на Башар Асад. Тя беше съчетана с изолиране на Анкара от цялото начинание и доведе до разклащане на отношенията на ЕС и на американското правителство на Барак Обама с турския президент Реджеп Ердоган.

Резултатът е, че Путин се очерта като "основен фактор на посредничество", като брокер между замесените турци, сирийци, кюрди и иранци, а вероятно и американци. Европейците сигурно ще платят сметката. Разбира се, нито Анкара, нито Техеран ще се подчинят на руското влияние. Нито пък това е целта на Путин.