Иран затваря ключовия Ормузки проток?

Иранските депутати обсъждат затваряне на стратегическия Ормузки проток. В парламента на страната е внесен законопроект, който ще спре пътя на танкерите през морския коридор за доставки на черното злато на запад. Забраната ще важи за държавите, подкрепящи международните санкции срещу Техеран, предвижда документът, цитиран от RT.

Ядрената програма на Иран отдавна среща сериозни западни опасения, че прикрива разработването на атомна бомба, което доведе до редица международни санкции.

През Ормузкия проток дневно минават 17 милиона барела нефт  – поне такива са данните за миналата година, оповестени от американски компании. Иначе казано, ключовият проток съсредоточавана 20% от световната търговия с петрол и 35% от морския транспорт. Морският коридор е жизненоважен за петролния износ на Саудитска Арабия, Абу Даби, Кувейт и Ирак, както и за катарския газ. Някои от тях вече търсят алтернативни трасета, за да не зависят от решенията на Техеран.

Около 85% от танкерите, които минават пред пролива, доставят черно злато за Азия, най-вече за Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

Анализатори очакват рязко поскъпване на петрола, ако маршрутът през Ормуз бъде блокиран.

Европейският съюз обяви от 1 юли пълно ембарго върху закупуването и транспорта на ирански петрол, който вече не е гарантиран от европейските застрахователи, покриващи до 90% от световния петролен морски трафик. Още преди време Техеран предупреди, че ако ембаргото влезе в сила, вероятно ще се стигне до блокада на Ормузкия пролив.

„Законът е отговор на петролните санкции на ЕС срещу Ислямска република Иран“, заяви депутатът Ибрахим Ага – Мохамади. Под документа са се подписали 100 от 290-те народи представители.

Протокът е с дължина 195 км и широчина в най-тясната си част около 54 км. Дълбочината му достига 229 m. Разделен е на два транспортни коридора, всеки от които с ширина около 2,5 км с буферна 5-километровата зона между тях. 

Наскоро Иран обяви план за строителство на втора ядрена централа. Страната разполага с АЕЦ в Бушер, построена от Русия, но от 2014 година ще започне да строи втора – непосредствено в съседство с нея. Техеран твърди, че ядрената й програма е насочена към производството на електроенергия, но западни разузнавателни източници твърдят, че страната упорито приближава момента, когато ще се сдобие с атомна бомба.

Проекти за алтернативи на Ормузкия проток

Богатите на петрол страни от региона нямат намерение да се оставят изцяло в ръцете на Техеран. Ирак обяви намерение да строи петролопровод до турския град Чейхан, докъдето ще стигат и азербайджанските нефт и газ. Това се вписва в плановете на Багдад да увеличи производството си на нефт.

Саудитска Арабия пък гледа сериозно на проекта „Изток – Запад“, който ще свърже Персийския залив директно с Червено море през нейната територия. Капацитетът на тръбата ще е за пренос на 5 милиона барела петрол дневно, което е под половината от дневния трафик през Ормузкия проток.

Абу Даби наскоро разкри планове за строеж на петролопровода Habshan-Fujairah, който ще е дълъг 360 км.
Техеран пък възнамерява да строи нефтен терминал в Бангар, на около стотина киломерта от протока. От там ще тръгва нефтопровод за каспийското пристанище Нека, което също е на иранска територия.