Путин може да си отпусне душата

Всичко е супер, сигурно си е казал руският президент Владимир Путин по време на срещата в Париж. Западът и Украйна са готови на малки отстъпки, за да благоразположат неоспоримия владетел на Русия и да спазарят документ за умиротворяването на Донбаска област. В него не се съдържат много новости: работи се по 21-то примирие и размяна на пленници. А за политически стъпки ще стане дума едва след четири месеца.

Западът и Украйна имат голяма нужда от Путин

Преговорите едва ли са затруднили кремълския лидер, доколкото останалите участници в тях не са в състояние да демонстрират действително единодушие. Френският президент Еманюел Макрон дава аванси на Путин и говори за ново партньорство, което положително е в интерес и на Русия. Тези солови акции обаче вече доста опъват нервите на германската канцлерка Ангела Меркел. На срещата на върха на НАТО преди седмица цял свят видя колко разединен е Алиансът, който, според Макрон, се намира в мозъчна смърт. Източните държави-членки предупреждават за руска опасност, докато Франция иска отново да покани Москва на международната сцена. Меркел и Макрон - по изключение в тандем - упражняват натиск върху бившата тв-звезда и настоящ президент на Украйна Володимир Зеленски да бъде по-гъвкав и да направи отстъпки. Позицията на ЕС за руския газопровод "Северен поток" не е единна - Германия одобрява, докато редица източноевропейски държави отправят остри критики.

На фона на всичко това излиза, че Путин може да си отпусне душата и просто да изчака. Разбира се, той би искал да отпаднат досадните санкции на ЕС. Но това желание не е достатъчно силно, за да го накара да се откаже от претенциите си в Източна Украйна или от Крим. За този анексиран полуостров в Париж изобщо не беше предвидено да се говори. Оттам нататък Путин може да държи Запада в напрежение чрез конфликта в Украйна, оставен на бавен огън. Да не говорим, че в тази ситуация едно евентуално сближаване на Украйна с EС и НАТО вече става практически невъзможно - просто защото те не приемат държави, в които има конфликти. Путин използва същата рецепта и в Грузия, където отцепи Южна Осетия от територията на страната.

Западът и Украйна имат толкова голяма нужда от Путин, че Макрон, Меркел и сие са готови да преговарят с руския президент, загърбвайки възгледа си, че той стои зад свалянето на пътническия самолет MH17 над Украйна, зад покушението срещу бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания и зад скорошното убийство на един грузинец в Берлин. За германците и за французите става още по-трудно да измъкнат каквито и да било отстъпки от Путин, доколкото тъкмо в момента отношенията с най-големия партньор в НАТО - Съединените щати - са поразклатени. По необясними причини американският президент смята Владимир Путин за "голяма работа", въпреки че Доналд Тръмп не е направил дори крачка към сближаване.

Превъзходството на Путин

Ако всичко това не е достатъчно, за да почувства Путин собственото си превъзходство, тогава нека хвърли поглед от прозореца си към улиците на Париж. Френската столица е парализирана от безсрочна стачка. Срещу Еманюел Макрон се надигат гневни протести. А вътрешнополитическото напрежение никога не е особено добър помощник във външната политика. И Ангела Меркел - какво ли да кажем за нея? По време на първата среща в т. нар. "Нормандски формат" през 2014 и при сключването на споразуменията от Минск за умиротворяване в Украйна канцлерката играеше решаваща роля. Сега в Париж обаче нейният глас не се чуваше толкова силно. За руския президент, който (на различни позиции) е по-дълго на власт от Меркел, сякаш е очевидно, че политическите дни на канцлерката вече са преброени. Правителствената ѝ коалиция в Берлин се тресе. Нима при това положение си струва да отстъпвам точно сега? - сигурно си е казал хитроумният руснак.

Автор: Бернд Ригерт