Грозни неща могат да се случат между Турция и Гърция, пишат в Русия

Стигна се до стълкновение между военни кораби от гръцкия и турския флот, в резултат на противопоставянето на двете страни в района на Източното Средиземноморие, пише руското издание „Известия“, цитирано от агенция „Фокус".

Именно този регион в последните няколко месеца стана своеобразно „бойно поле“ в набиращия сила конфликт между Атина и Анкара заради териториален спор и право за използване на ресурсите и най-вече полезните изкопаеми, намиращи се в дълбочинната част от континенталния шелф. Официалните данни за произшествието не са много, а основно за инцидента може да се съди по съобщенията в медиите. Така например гръцкото специализирано електронно издание ArmyVoice пише, че турската фрегата Kemal Reis и гръцкият кораб Limnos са се „докоснали леко“, вероятно в процес на маневриране. Инцидентът се е случил, предполага се, в спорен район, където се намира и турският изследователски кораб Oruc Reis, както и военни кораби на двете държави.

Според данни на вече споменатото електронно издание, турската фрегата със сигурност ще трябва да претърпи ремонт. Министерството на отбраната в Атина потвърди случая, но отбеляза, че на него не трябва да се придава голямо значение. Според друг гръцки вестник – „Катимерини“, инцидентът е станал вероятно по вина на турския кораб. Гръцката фрегата, която е вземала участие в съвместни гръцко-френски учения в региона, не е получила щети, поне според уверенията на изданието. Ако погледнем турските медии, случаят е описван съвсем различно. Например, говори се, че щети е понесъл гръцкият, а не турския кораб. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че всеки последващ опит да се нападне изследователския кораб ще струва „висока цена“. „Те получиха първото подобно предупреждение днес“, каза още държавният глава, без да предложи някакви подробности.

Здравей, оръжие!

Случаят с фрегатата обаче не се ограничава само до материалните щети по двата кораба. Напротив, инцидентът показва колко е тънка дипломатическата линия между двете държави и как тя лесно може да се прескочи, при което Гърция и Турция рискуват да попаднат в ужасяваща спирала на противопоставяне, включително и силово, което може да доведе до доста грозни неща. И именно при един военен сценарий – който поне засега се ограничава само до демонстрация на сила, ще проличи важният гръцки съюзник – Франция. Президентът Еманюел Макрон обяви на 13 август, че републиката е усилила своето военно присъствие в Източното Средиземноморие. Знак за това е изпращането на фрегата „Лафайет“. До този ход се стигна сред разговор между Макрон и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Френското присъствие не се ограничава само с това. Към него спада връщащия се от Ларнака вертолетоносач Tonnere, a в ученията са взели участие и два маневрени изтребителя Рафал, които са прехвърлени от база си в Кипър на о. Крит. Засилването на военното френско присъствие бе определено като временно, но Париж не се ангажира с определени дати.

В търсене на посредници

Подобни действия за момента изглеждат само като дрънкане на саби, а не демонстрация на реална военна мощ, но в зависимост от мащаба на инцидента, може да се стигне и до по-сериозно последици. В същото време обаче, такива двустранни конфликти, като този между Анкара и Атина, трудно могат да се решат без посредници. Според Юрий Мавашев, директор на центъра за изследване на модерна Турция, Анкара ще успее да защити интересите си в крайна сметка. „Турция не допуска нито един енергиен проект, който може да постави под съмнение нейната роля на енергиен хъб,“ счита той.

По думите на Томас Гомар, директор на френския институт за международни отношения, „стратегическата ситуация в региона се влошава и изостря в момент, в който САЩ вече не желаят да играят ролята на балансьор и гарант. Според него намесата на френски части спомага за стабилизирането на ситуацията и показва промяна в баланса на силите и то в полза на твърде амбициозната Турция. Според мнението на Боби Гоен, колумнист в Блумбърг, намесата на Франция ще изиграе роля и за Турция. Според експерта, германската дипломация е много по-ефективна, тъй като германският канцлер Ангела Меркел е успяла да убеди Ердоган да спре геологическите проучвания през дипломация.