Асен Генов пред ФАКТИ: Путин тепърва и все повече ще се превръща в токсична личност

Случващото се в Руската федерация вълнува много българи заради непреодолимия сантимент на народа ни към тази страна, която в исторически план по-скоро ни е нанесла тежки вреди, отколкото да ни е помогнала за нещо. И все пак, когато едно общество се надигне в защита на човешки права и иска да извоюва истинска демокрация, не бива да оставаме безразлични. Още повече, че руският народ, особено сегашният му състав, няма пряка вина за поведението на някогашните, а дори и на сегашните му властници.

Протестите в защита на репресирания руски гражданин и опозиционен политик - Алексей Навални, събудиха чувства на съпричастност у целия демократичен свят. А наравно с това и гняв заради бруталното насилие, осъществявано от руската полиция над протестиращите мирно руски граждани. Вследствие на всичко на това все повече хора започнаха да коментират, а и да се надяват, че този кремълски режим е към края си.

По този повод, от ФАКТИ решихме да разговаряме с един хората в България, които най-сериозно и зорко следят случващото се в Русия в последните няколко години. Това е Асен Генов. Той има свое собствено предаване, което реализира посредством платформите за видео споделяне - Youtube и Facebook. В "Контракоментар", както се казва неговото предаване, процесите в Руската федерация са честа тема, коментирана включително и със събеседници от Русия.

Интервюто ни с г-н Генов можете да прочете в следващите редове:

- Г-н Генов, как оценявате шансовете актуалните събития в Русия - протестите заради случилото се с Навални, да съборят режима на Путин и елита около него?

- Много харесвам някои исторически паралели, които вече съм чувал. В тези исторически сравнения и паралели се дава много приятен и интересен пример, а именно, че по време на властта на императора, преди т.нар. ''велика'' Октомврийска социалистическа революция, също, както сега, е имало протести, също, както сега, казаците са били протестиращите, царската служба за обществен ред и сигурност - тогавашното КГБ, също така е упражнявало насилие и т.н., като в крайна сметка в голяма степен сякаш са успявали до известно време да потушат тези протести. Докато в един момент се стига до самата революция, само защото царският дворец не е имал достатъчно добра охрана, и няколкостотин души успяват да променят хода на историята в много по-черна посока за десетилетия напред. Даже за векове, бих казал. Със сигурност за XX в., а виждаме и влиянието на този исторически момент върху живота ни през XXI в.

Оценката ми е такава, че вероятно тези събития, които наблюдаваме в момента, със сигурност оказват своето политическо влияние върху процесите и събитията в Руската федерация. За мен е много показателно това, което всички коментират напоследък, а именно изключително високия процент на млади хора, хора, които може би за първи път са в изборна възраст, хора, които са в самото начало на житейския си и професионален път, около 20-годишни, навлизат или са по средата на своето второ десетилетие. Също така, търсейки отговора на това уравнение, не бива да вадим от целия процес информацията за това, че рейтингът на Путин много силно е паднал в момента, и то най-вече сред младите хора. Тоест, буквално въпросът ще успее ли Навални да свали президента, аз мисля, че ирелевантен. Ясно е на всички, че властта много дълбоко се е окопала, ясно е на всички, има такива заявки и индикации видими от втория протест, който беше на 31 януари, че властта ще използва все по-брутални и все по-груби средства. При втория протест арестуваните, според данни на правозащитни организации в Руската федерация, са били над 5000 души. Има информация за това, че тези арестувани са били тъпкани, буквално тъпкани в килиите. Например в килията, предвидена за 8 души, са били няколко десетки. Тоест, властта не насмогва, но не се отказва и дори засилва силата на своята репресия срещу протестиращите граждани.

Дали Навални ще успее изцяло да влезе в ролята на Нелсън Мандела, за което вече виждаме индикации в тази посока, светът по-скоро реагира по този сценарий, Лех Валенса предлага Навални за Нобелова награда за мир, докато е в затвора, а той вече е там, осъден на първа инстанция, това е по-скоро вторичният въпрос. Първият въпрос е, че сякаш сега, по-силно от всякога, устоите на вертикалата на властта, на върха на която е Путин и неговото обкръжение от олигарси, които мнозина наричат "Касичките на Путин", е много силно разклатена. Така че, струва ми се, че започва процес, но, че не бива да чакаме бърза развръзка - това също е без съмнение според мен.

- В контекста на това, че властта не се отказва - Вие дадохте примера с тъпкането в килиите, преди около 2 седмици Владимир Милов, съратник на Навални, Ви бе събеседник във Вашия видео формат "Контракоментар". Той каза нещо от сорта на това, че нещата в Русия не са толкова черни, колкото си ги представяме в цивилизования свят, ако приемем, че България принадлежи към него. Но буквално преди дни руският съд е осъдил главния редактор на онлайн изданието "Медиазона" Сергей Смирнов на 25 дни затвор заради туит, който е разтълкуван като призив за протест. Не е ли това признак, стъпка към севернокорейския модел?

- Милов със сигурност не отрече факта, че в Русия на практика в момента режимът е диктаторски, авторитарен. С него говорихме по-скоро на тема доколко наистина нещата са сериозни и, въпреки всичко ми се струва, че преки паралели със Северна Корея трудно могат да бъдат направени, ако искаме да сме максимално коректни, по една проста причина. А именно, че все пак не става дума за диктатура и репресивен режим в такива мащаби. Мисля, че в такава посока беше коментарът на Владимир Милов, когато беше мой събеседник. Ако трябва да правим сравнения, по-скоро ми се струва, че по-валидно е сравнението между това, което се случва в Руската федерация сега, и това, което се случваше, а и продължава да се случва в голяма степен, в Беларус. Механизмите на репресия, механизмите на насилие на управляващите спрямо протестиращите граждани, са аналогични. Тъпкането в килиите е най-малкият пример. Жестокостта, с която се бият, буквално се пребиват протестиращите, е сравнима. Жената, която беше изритана в корема (б.р. от руски полицай), е може би почти символен образ на това как действа руският ОМОН, а и как действат беларуските специални части. Там Лукашенко и негови подчинени директно, буквално призоваваха към насилие, имаше и разпространена информация за това, че едва ли не са били призовавани техните специални сили да стрелят на поражение спрямо протестиращите. В Русия пък тръшкаха хората по земята в снега, биха ги, има кадри как омоновците се опитват да нанесат умишлено увреждания на протестиращи. На едни от кадрите се вижда как един полицай скача върху крака на един вече повален протестиращ, който в дадения момент подлежи на задържане, и се опитва да му счупи крака, скачайки върху подбедрицата му. Тези паралели бих правил аз.

Разликата между Лукашенко и Путин е, че все пак Лукашенко зад гърба си има Путин. А Путин все повече вече няма опора зад гърба си и ми се струва, че обсъждайки процесите в момента, със сигурност в българското публично пространство трябва да се обсъжда въпросът за предстоящите санкции. А индикации, че санкции ще има именно във връзка със задържането и абсолютно незаконното осъждане и вкарване в затвора на Алексей Навални, вече има и от Щатите, и от Европейския съюз. Путин тепърва и все повече ще се превръща в токсична личност на международната политическа сцена. Руснаците имат една много хубава думичка - "нерукопожатная". Това е този, с когото не можеш да си стиснеш ръцете, той не е удобен вече да се ръкостискаш публично с него. Този процес, който сега започва, със сигурност ще доведе до края на ерата ''Путин''. Неговата ситуация не е лека. Той дори и да иска, не може да се откаже от властта, не може да излезе и да се пенсионира, както всеки друг политик би могъл да направи на една определена възраст. А не може, именно защото е обкръжен от страшно много криминални интереси. Ако не криминални, то поне от страшно много съмнителни, от гледна точка на западните демокрации, финансови интереси. Има един много добър анализатор - Пьонтковски, той от няколко години говори, като, разбира се, това нещо го казва във връзка със санкционни мерки, приети от Конгреса на САЩ, за т.нар. трилион долара. Това са пари, които, грубо казано, са свързани с корупционни схеми и подлежат евентуално на санкции, замразяване, от страна на американската финансова структура и институции. Този руски трилион долара можем да го сравним със стойността на двореца на Путин, известен от разследването, което Навални и неговият екип пуснаха ден-два след като той се прибра и беше арестуван в Руската федерация. Този дворец от мнозина беше оценяван на около 1 млрд. долара, а ние говорим за 1000 пъти повече - за 1 трилион. Тези обвинения, съмнения за финансови схеми, които е напълно възможно да надскачат рамките на закона, както би казал един бивш главен прокурор на България, са според мен голямата драма на Путин и днешната Русия. За Путин лично, именно защото той вече няма полезен ход и не може просто така да се оттегли. Философски, концептуално за Руската федерация, това разследване показа ясно на руските граждани, (допреди дни над 100 млн. преглеждания имаше филмът на ''Фонда за борба с корупцията'' на Алексей Навални, от които минимум 60% са от територията на Руската федерация, голямата пропаст между обикновения руски пенсионер и Путин и неговият дворец. Въпреки че на практика руският президент принуди, най-вероятно, един от неговите близки - Ротенберг, да признае, че той е бенефициентът на този дворец. Ротенберг нарече апартхотел този дворец.

Този дворец илюстрира дълбокия порок на днешна Русия, който влияе и върху страни като България със сигурност, и той се изразява в това, че в крайна сметка в момента в Русия наблюдаваме триумфа на службите, наследени от комунистическия режим, триумфът на КГБ. Независимо дали можем да определим Путин като директен имплант на КГБ във властта, с който завзема цялата власт в Руската федерация, или просто за нейна функция, той е кагебешник, той е човек, който произлиза от службите и на практика се качва на върха на държавата. Вече 20 години е несменяем там. А този дворец, ще цитирам Ходорковски, с чиято мисъл съм съгласен, е мечтата на съветския пенсионер за къща край града. Това е тази дълбока психологическа, философска деформация, която комунизмът е нанесъл на държавите, на народите, които е владял и контролирал, и то тотално контролирал. Докопвайки се до властта такъв член на службите, офицер от КГБ, какъвто е Путин, той реализира тази своя мечта, но по изключително порочен начин, свързан с тотално мафиотизиране на икономиката, обграждане с хора касички, които при необходимост, а такива процеси виждаме и в България много често, просто светват и изгарят като бушони, когато е необходимо. И ето, въпросният Ротенберг обявява, че въпросният дворец е негов, а не на Путин. Сякаш обаче ние не знаем, сякаш светът не знае, че идвайки на власт постепенно той създава своя кохорта от олигарси и един от тях при необходимост казва: "Това е мое, това не е Путин". Същото наблюдаваме и у нас - Барселонската сага например. Изведнъж се намират удобни хора, които казват, че всъщност това нещо там не е на еди-кой си, а тяхно. Схемите, за съжаление, са едни и същи.

- Споменахте за очертаващи се санкции. Според Вас заради колебание у институциите на ЕС и Щатите ли се забавят те или по-скоро да го отдадем на някаква институционална тромавост?

- Санкциите са много ефективен, но много тромав инструмент по една проста причина. Те трябва да бъдат настроени. Все повече руски анализатори, включително хора от екипа и близки до Алексей Навални, казват, че санкциите трябва да бъдат поименни и да засегнат точно тези кръгове - първият и вторият, най-близките кръгове около Путин. От една страна, съгласен съм с това, защото ако в крайна сметка те искат да си направят някакъв собствен рай на земята, в който притежават и упражняват абсолютната власт изцяло в свой интерес и от свое име, да го правят това в Русия. Ако ще карат яхти, да ги карат по руските водни площи. Ако ще строят дворци, да строят дворци край Геленджик. Защо трябва да правят това нещо на Запад?

От друга страна, тези санкции трябва да бъдат прецизирани от гледна точка на международното право. Тоест, те не трябва да се смешни и като бъдат наложени един добре платен и подготвен квалифициран юридически екип за няколко седмици или месеца да ги събори в съда и те да бъдат отменени. В този смисъл, ако говорим за някакво бавене на санкциите, то е именно заради нуждата да бъдат настроени прецизно и като ударят наистина да са ударили в десетката, а не заради колебание дали да бъдат нанесени. Вече имаме ясни индикации от мнозина лидери на Западния демократичен свят, че такива санкции безспорно ще има.

- Конкретно по отношение на Алексей Навални, адекватен ли е паралелът с Александър Солженицин?

- Този въпрос нека го коментират хора, които са дълбоки познавачи както на творчеството на Солженицин, така и на политическата личност, политическия профил или активистът Навални. За мен по-скоро е интересен въпросът, освен това, с което започнахме разговора - дали Навални може светкавично да предизвика някакви промени, какво би правил Навални хипотетично, ако приемем, че той успее достатъчно сериозно да се откопчи от железния захват на руските служби, яви се на избори и вземе властта. Тук влизаме отново в един сложен разговор, свързан с разбирането, което ние хората от бившия соц. лагер, (някои са по-млади и не са живели, но живеем в държава, която е посткомунистическа), имаме за т.нар. дълбока държава и това, което де факто този термин би могъл да определя в една развита западна държава или американската демокрация. А това именно са всичките тези хора от втория и третия ешелон на властта, които всъщност движат държавата, случват всичките процеси, които се случват в държавата, управляват държавата де факто. Те не е задължително да са корумпирани, не е задължително да са мафиоти. Докато в Русия, доколко тази дълбока държава не е именно проникната от хора, личности, които са пряко или косвено свързани с точно тези финансови интереси, които могат да бъдат определени и като криминални, довели до каймака, "до черешката на тортата" - този дворец в местността Геленджик, доколко те ще могат да се впишат в една евентуално нова власт, оглавявана от Навални, е един много сериозен въпрос и аз имам своите съмнения относно това дали той би могъл да бъде ефективен политически или властови лидер на тази държава.

Освен това, за Навални ние в момента знаем малко. Знаем за неговия публичен, бунтарски, свързан с протести и разследвания срещу корупцията профил. Ако говорим за политика Навални, то тепърва трябва да се стигне до хипотезата, в която той реално да може да участва в политиката - да се явява на избори, да ги спечели, да има достатъчно сериозна подкрепа и т.н. Това нещо неминуемо е пряко свързано с това ние да чуем повече от политика Навални за неговите политически възгледи. На този етап, както казах, струва ми се, че знаем малко по тези въпроси. Освен някои неща, ако се върна към интервюто ми с Владимир Милов. Последният каза, че Навални и екипът му виждат германския федеративен модел и конституция като един идеален, почти съвършен пример за това каква трябва да бъде прекрасната Русия на бъдещето. Този израз "прекрасната Русия на бъдещето" е формулиран от самия Навални, като част от една от неговите предизборни кампании, в които той е участвал лично.

Друго нещо, което съм чувал за неговите политически възгледи, и с това се изчерпват нещата, които съм проследил и зная, е желанието му за дълбока децентрализация. Повече власт на регионите, повече власт на местно ниво, за да могат тези власти на местно, регионално ниво на практика да управляват в интерес на своите съграждани там. Аз не виждам проблем с такава политическа логика, нито пък виждам проблем с политическата логика Русия наистина да се федерализира по един пример от Германия.

Ако обобщя, това са двата въпроса - какви са неговите политически възгледи и какви са реалните възможности той да участва в изборите. Защото на този етап, поне за 2024 г., той е отрязан със сигурност от предстоящите президентски избори в Русия.

От Вашето предаване ''Контракоментар'' съм чувал определени твърдения, че Навални е националист, което ако е вярно крие опасността, че той може да има същото имперско мислене, каквото имат днешните руски властници и идеолози.

- Аз не съм го казвал и не знам дали това е така. Има такива коментари, но ми се струва, че те в много голяма степен не са съвсем коректни. На първо място, защото все пак не бива да забравяме, че днешният Навални, или Навални преди 2,3,4 години, ако иска да има политическа подкрепа той не може да говори много различно от общите настроения в Русия. Вижте в България какво става. У нас в момента, до този момент, (на следващите избори ще видим) не можеше да се упражнява властта, да участваш във властта, ако ти не се заиграеш с някакви националистически възгледи. Не говоря за патриотични или родолюбски възгледи, свързани с истинското родолюбие и патриотизъм, а говоря за чисто националистически възгледи. В този смисъл, дори тези твърдения, свързани с това, че Навални е националист, аз не смятам, че имат сериозна фактологическа основа.

- Виждате ли прилики между руската и българската опозиция в контекста например на "Няма ляво, няма дясно"? В Русия е "Гласувайте за всяка партия, различна от "Единна Русия" на Путин", а у нас е "Всички заедно срещу мафията".

- Концепцията на Навални за Умното гласуване със сигурност не разграничава. Той призовава хората да гласуват за този кандидат, който има най-голям шанс срещу "Единна Русия". И тази система проработи на много места наистина. Ако правим някакъв паралел между българското "Няма ляво, няма дясно" и идеята на Навални за умното гласуване, с всичките условности може би такова сравнение би било валидно, защото в крайна сметка неговата същност е всички срещу мафията - да гласуваме и да се обединим всички срещу мафията, за да отстраним тези политици от властта, които ние определяме като мафия, като корупционери, като хора, които са узурпирали властта, като диктатори. Но това все пак е активистът Навални, който е сериозно ограничен в своите възможности да участва пряко в избори. Ако говорим за политика Навални, който, да речем, дава заявка за това да управлява Руската федерация, със сигурност ще е въпрос на абсолютно отделен разговор.

- Има и сравнения между акцията на Христо Иванов на Росенец и това разследване на Навални за двореца на Путин.

- Да, това се наложи като теза. Забавно е, не в лошия смисъл, по простата причина, че наистина става дума за съсредоточаване на огромен държавен властови и финансов ресурс в това да се осигурят едни приятни покои за някаква силна политическа личност. Отчитайки фрапиращата разлика в мащабите на финансовите параметри, политическите различия, различията между режима в България и този в Русия, аз мисля, че сравненията между Геленджик и Росенец са валидни.