Във Великобритания: повече кухни за бедни, отколкото ресторанти на "Макдоналдс"

Във Великобритания ресторантите "Макдоналдс" са 1300, а кухните за бедни - вече над 2000. Много от хората, хранещи се от социалните кухни, доскоро са имали добре платена работа. Защо бедността на Острова расте?

В края на 2019 година във Великобритания е имало повече социални кухни, отколкото филиали на "Макдоналдс" - това става ясно от проверка на британската организация "FullFact". И към днешна дата съотношението не се е променило, потвърждава пред Дойче Веле Лайъм Иванс от хуманитарната организация "turn2us". Той уточнява и числото: във Великобритания функционират най-малко 2000 кухни за бедни, докато броят на ресторантите "Макдоналдс" възлиза на 1300.

Според благотворителната организация "Sustain UK", 8,4 милиона души в Обединеното кралство живеят в бедност, а по време на пандемията положението допълнително се е влошило. "The Trussel Trust", най-голяма британска организация, поддържаща мрежа от социални кухни, съобщава, че през първата половина на 2020 година е раздала над 50% повече хранителни пакети на бедни хора.

Защо бедността расте?

Според февруарското допитване на "YouGov", проведено сред 1100 учители във Великобритания, по време на пандемията всяко пето училище в страната е отворило собствена социална кухня, за да подпомогне бедните семейства.

Но далеч не само училищата са решили да подпомогнат бедните семейства. "По време на пандемията нашият център също отвори социална кухня, тъй като в района нямаше такава", разказва Джонатан Бърел. Той е мениджър на общински център в Хоув, който оказва социална и образователна помощ на много деца и младежи. В интервю за Дойче Веле той обяснява, че центърът получава общинска подкрепа за социалната кухня, а интересът към нея е огромен. "Седмично идват между 80 и 100 души, за да получат продукти от първа необходимост. А това е много повече, отколкото очаквахме."

Според Лайъм Иванс от хуманитарната организация "turn2us", нарастващият брой на социалните кухни е логична последица от затягането на мерките за икономии през последното десетилетие, от орязването на социалните помощи и на социалните програми. "Но роля играят и такива дългосрочни проблеми като високите цени на недвижимите имоти, ниските заплати и покачващите се всекидневни разходи", обяснява Иванс. "Нито едно правителство не се радва, когато се увеличава необходимостта от социални кухни", добавя той и уточнява, че мнозина си обясняват ръста на бедността с претовареността на държавните служби, които през последната година се концентрираха върху Брекзит и пандемията. Иванс се надява, че когато правителството се справи с пандемията, най-сетне ще се съсредоточи върху проблемите на хората с ниски доходи.

"Това означава не просто да се харчат пари за инфраструктурата в изостаналите региони, но и да се инвестира повече в системата за социално осигуряване, за да не чакат хората по пет седмици за социалните си помощи, а и да се построят повече социални жилища,“ смята Иванс.

Същевременно обаче сякаш правителството не полага особени усилия, за да изясни причините, поради които много британци нямат достатъчно пари за храна. Проверката по този въпрос била замразена, заяви министър Уил Куинс, който отговаря за социалното подпомагане. Парите за съответното проучване били пренасочени към борбата срещу пандемията.

Новите бедни на Острова

"Особено изненадващо е, че много от хората, които днес имат нужда от социалните кухни, за пръв път в живота си се оказват в такова положение. Някои от тях преди са имали добре платена работа", подчертава Бърел. Той дава за пример шофьори на таксита, преподаватели по йога и асистенти в зъболекарски кабинети, чиито доходи през последната година са се стопили. "Особено тревожно е, че от нашата помощ се нуждаят много семейства с малки деца. В много случаи става дума за семейства с много малки деца, които са направо отчаяни", казва Бърел и добавя, че те често искали и храна за свои близки и роднини.

"Много от нашите клиенти се срамуват, че им се налага да идват в социалната кухня. Понякога дори трябва да ги убеждаваме, че имат право на тази помощ. Някои си мислят, че не им се полага - например защото все още имат работа, защото притежават собствено жилище или пък просто защото досега никога не са имали нужда от такава помощ", казва Джонатан Бърел.