Нови времена за страни като България: Лаура Кьовеши ще брани ЕС от корупция

"Повече пари, повече гъвкавост, по-малко правила" - шефката на новата прокуратура на ЕС очаква, че нейната служба ще бъде изправена пред гигантски задачи във връзка европейските фондове за възстановяване от пандемията. Лаура Кьовеши придоби почти легендарна слава като борец срещу корупцията в Румъния, където години наред храбро се противопоставяше срещу правителствения натиск. Този неин опит я закали и подготви за новите ѝ задачи. И за най-главната от тях: да пази милиардите на ЕС от злоупотреби, корупция и разхищения.

Службата на Европейския главен прокурор (СЕГП) се роди след дълги дебати, в които особено активно за нея агитираше Европейският парламент. Просто в един момент вече беше станало твърде очевидно, че европейската антикорупционна служба ОЛАФ е безсилна срещу злоупотребите с европейски пари, които си остават ненаказани. Защото нямаше обвинители, които да внесат случаите пред съда.

Проблеми, спорове, забавяния на кандидатури

Седалището на СЕГП е в Люксембург, но самата служба в голяма степен зависи от сътрудничеството с делегираните прокурори от държавите членки. Тъкмо тук се появиха и първите проблеми. Спорове и забавяне на кандидатурите имаше в случаите с Малта и с България, сега пък Словения блокира процедурата. Словенският министър-председател Янез Янша анулира конкурса за двамата словенски прокурори – навярно защото иска да попречи на бъдещите разследвания на борците срещу корупцията.

"Случващото се в Словения е истински скандал (…). Това, което Янша пише в Туитър по маниера на Тръмп, илюстрира трудностите", възмущава се евродепутатът от германската СвДП Мориц Кьорнер. Той смята, че на старта на своето европредседателство Словения би трябвало да си спести подобни "конфузии". А шефката на СЕГП Лаура Кьовеши написа в словенския вестник „Дело“, че Словения отказва честно сътрудничество, с което "затруднява усилията да се подобри опазването на бюджета на ЕС и върховенството на закона".

Независимо от тези трудности новата европейска прокуратура вече се смята за крайъгълен камък. Евродепутатката Катарина Барли от ГСДП смята, че СЕГП трябва да се мисли в един по-широк политически контекст, защото в момента ЕС за пръв път бил изправен пред опасността от вътрешна ерозия. „Корупция винаги сме имали, сега обаче се появиха сили, които посягат на ценностите ни,“ казва тя. Според нея европейската прокуратура е част от система за самозащита на ЕС.

Как ще работи Европейската прокуратура

Конструкцията на СЕГП стъпва върху очакването, че държавите-членки признават нейните компетенции. Главната прокурорка Кьовеши и нейният заместник, германският юрист Андрес Ритер, работят в екип от 23 национални прокурори и заедно решават дали да предизвикат съдебно преследване в един или друг случай на предполагаема корупция. В държавите членки тяхната работа се подпомага от юристи, които са специално излъчени за тази дейност. В практическата дейност по разследванията в Люксембург участват финансови анализатори и други експерти, които проследяват незаконни парични трансфери и сделки без оглед на националните граници.

Ако кворумът на СЕГП прецени, че са налице достатъчно доказателства за злоупотреба с фондове на ЕС, случаят се изпраща за разглеждане от национален съд в държавата, където практически се е състояла корупционната схема. А това обстоятелство хвърля сянка върху цялата процедура, защото досега ЕС не успя да се пребори за истинско върховенство на закона във всички държави членки. И в страните, където управляващите са взели правосъдието на абордаж, съдебните процеси в крайна сметка могат да се провалят поради съответната нагласа на един или друг съдия.

Андрес Ритер очаква, че европейските прокурори ще бъдат направо затрупани от работа. Откакто беше взето решението за създаването на СЕГП близо 3000 преписки попадат в нейните компетенции. Германският юрист знае, че европейците разчитат на новата прокуратура - особено сега, когато гигантските помощи за преодоляване на последиците от пандемията трябва да се опазват от злоупотреби. Ритер с основание негодува срещу обстоятелството, че до момента половината одобрени работни места в централата в Люксембург си остават незаети - при положение, че СЕГП спешно се нуждае от специализирани следователи.

Неслучайно тъкмо Унгария и Полша са сред онези държави, които досега отказват да си сътрудничат със СЕГП. А сътрудничеството с Европейската прокуратура е доброволно. Освен двете източноевропейски страни, досега не са се включили още Дания, Швеция и Ирландия. Известно е, че специално скандинавските държави често пъти предпочитат сами да се грижат за правосъдието и вътрешните си работи.

България и страните с лоши позиции

В случая с Унгария вече от години се твърди, че апетитни договори, финансирани с европейски пари, отиват в ръцете на съратници на премиера Виктор Орбан. Мнозина смятат, че вече се е насъбрал достатъчно материал за корупционни разследвания, но всички опити да бъде привлечена Унгария за сътрудничество със СЕГП, досега удрят на камък заради съпротивата на Орбан.

Германският евродепутат от Зелените Сергей Лагодски смята, че въпреки всичко това СЕГП няма да се окаже "книжен тигър". „Не бива да разрешаваме на тези страни да ни спрат,“ казва той. И добавя, че такива държави няма как изцяло да си затворят очите за фактите, които ще представят европейските прокурори. Тези факти могат да се използват най-малкото за оказване на политически натиск, смята Лагодски.

Шест държави от ЕС заемат твърде лоши позиции в листата за корупцията на "Трансперънси Интернешънъл". Редом с България, която е най-зле, това са още Унгария, Полша, Румъния, Хърватия и Гърция. Във всички тези държави са констатирани многобройни случаи на измами с европейски пари, заяви по повод последния годишен доклад на "Трансперънси" директорът на организацията Михил ван Хюлтен.

Лаура Кьовеши не желае да коментира факта, че определени държави отказват да сътрудничат със СЕГП. Тя избягва политическите изявления, за да не навреди на Европейската прокуратура. А очакванията към румънската прокурорка са изключително високи. Кьовеши вече получи изрична подкрепа от семействата на убитите разследващи журналисти Дафне Каруана Галиция от Малта и Ян Куцияк от Словакия - нека да припомним, че и двамата журналисти изгубиха живота си, защото разследваха случаи на корупция. За Кьовеши близките на убитите казват, че е най-храбрата и най-подходяща личност за този пост. А такива похвали същевременно натоварват и с голяма отговорност румънската прокурорка, която днес поема една много тежка служба.

Автор: Барбара Везел