Тотален контрол: „Мозъкът“ в Шанхай, който вижда всичко

Правителството го нарича „интелигентен град“, а всъщност е система за масово видеонаблюдение. Пилотният проект в Пудонг, Шанхай, показва докъде е стигнала държавата в желанието си за тотален контрол на гражданите.

Гигантска по обем информация се стича в Центъра за наблюдение в жилищния район Пудонг на китайския град Шанхай. Служителите в Центъра имат достъп до общо 290 000 камери за наблюдение в Пудонг, които отчасти могат да дистанционно да управляват. На огромния екран изникват кадри, показващи хора в нарушение: строителен работник без каска, шофьор зад волана с мобилен телефон в ръка, човек, който изхвърля смет встрани от контейнерите.

Концепцията "Интелигентен град"

Според китайското ръководство, центровете за наблюдение са сегмент от така наречената концепция „Интелигентен град“. „На нас, гражданите, тази система ни помага да си създадем една сигурна, подредена и чиста околна среда,“ казва Шенг Денден. 37-годишната китайка е заместник-директор на „Интелигентен град“ в жилищния район Пудонг и един от специалистите, разработили системата. „За правителството това е инструмент за по-ефикасна администрация в града,“ допълва тя.

Китай все по-масово прилага дигиталните технологии – включително за справяне с пандемията от коронавирус. „Инсталираме мрежови сензори край входните врати на жилищата. Тези сензори подават съответния сигнал, когато някой напусне жилището въпреки забраната,“ обяснява г-жа Шенг.

Чрез мобилно приложение Центърът за наблюдение поддържа връзка със сътрудниците на кварталните комитети – така се наричат партийните ядки по местоживеене, на които Комунистическата партия поставя определени задачи. Например: да следят дали хората от жилищния квартал спазват ограниченията, наложени заради пандемията. Когато се отвори входната врата на жилище, чиито обитатели са под карантина например, кварталният комитет веднага уведомява централата в Пудонг.

„Интелигентният град“ може дори следи кой не спазва задължението да се носи маска, въведено в Шанхай заради пандемията. „Алгоритмите веднага разпознават нарушителите,“ казва Шенг, която в момента работи над съответния пилотен проект. С помощта на програма за разпознаване на лица, в бъдеще камерите за наблюдение ще предават информация и за евентуалните рискови граждани: веднага ще бъдат разпознавани онези хора, които са пристигнали от региони с разпространение на коронавируса.

Очевидно с тази цел ще бъдат изготвяни и профили за движението на всеки отделен човек. По този въпрос Шенг Денден не е особено многословна: „Благодарение на програмата за разпознаване и обмена на информация между службите ние автоматично получаваме такава информация.“

Тотален контрол

Центърът за наблюдение в Пудонг, наричан още „Мозъкът“, е част от развоен процес, който китайското правителство е задвижило в цялата страна. Целта е да се постигне стопроцентово видео-покритие на всички важни обществени места – гари, кръстовища, паркове и т.н. Държавните китайски медии с гордост оповестяват, че по този начин полицията може само за секунда да разпознае всеки човек на улицата.

Марайке Олберг от German Marshall Fund в Берлин следи внимателно стремителното разрастване на китайския апарат за сигурност. За тази цел тя анализира публично достъпните конкурси за кадри, които обявяват китайските общини. „Изтеглихме от интернет милиони файлове с отчасти много детайлни приложения, където до последната подробност се описват схемите за наблюдение“, разказва тя. От тези файлове стават ясни такива правила, като например какъв точно тип камера се инсталира на главните входове на жилищните сгради.

Официално в Китай не се са говори за „наблюдение“. Като обяснение за вездесъщите камери обикновено се посочва „сигурността на гражданите“. Твърди се, например, че благодарение на камерите равнището на престъпността рязко се е снижило. В правителствените документи може да се прочете още, че проектите за наблюдение поддържат „социалната стабилност“.

Какво точно се има предвид обяснява Марайке Олберг: „Когато камерите следят всички сфери на човешкия живот, тогава всеки потенциален конфликт може да се открие навреме, да се потуши и отново да бъде възцарено спокойствие.“

В Китай не е възможно публично да се критикува масовото видеонаблюдение. Но мнозина китайци, по примера на заместник-директорката Шенг Денден от Централата в Шанхай, предпочитат да виждат само предимствата на новата техника. Колкото до останалите – те просто трябва да си траят.