Сега ще дойдат стотици хиляди афганистанци? Не, няма.

"Сега ще дойдат хиляди бежанци от Афганистан!" - такова паническо предупреждение напоследък все по-често се чува и в България. "Това не бива да се повтаря!" - гласи пък популярният призив в Германия. С тази фраза тревожните гласове препращат към случилото се през 2015 година, когато в Германия пристигнаха почти един милион бежанци и мигранти, а държавата сякаш изгуби контрол над ситуацията. Сега обаче такава опасност няма, смятат експертите. Нито за Германия, нито за транзитни страни като България.

Както е известно, през 2015 година стотици хиляди бежанци от Сирия достигнаха Турция по море или по суша. Повечето от тях се отправиха към Западна Европа, а само в Германия през същата година влязоха 890 000 души. През следващите години държавите от ЕС започнаха да контролират по-строго границите си. Гърция се опитва да спре бежанците, прекосяващи Средиземно море, Унгария и Хърватия укрепиха границите си, България вдигна телена ограда по границата с Турция, а самата Турция беше обявена за "сигурна трета страна". След като избухна пандемията, граничният контрол стана още по-строг.

Как бежанците от Афганистан могат да стигнат до Европа?

Пътят е дълъг и един от маршрутите минава през Иран. Там вече живеят много афганистанци, някои от тях - от доста дълго време. По данни на ООН най-много афганистански бежанци пребивават в Пакистан (1,4 милиона) и в Иран (780 000). Третата по големина афганистанска общност зад граница живее в Германия и наброява 180 000 души.

Има информации, че иранската полиция действа много твърдо срещу афганистанските бежанци. Техеран освен това е изградил няколко буферни зони с бежански лагери близо до границата. Ако ситуацията в Афганистан отново се стабилизира, тези бежанци ще бъдат изпратени обратно по домовете им.

По-нататък по маршрута си към Европа афганистанците стигат до Турция, където враждебността срещу бежанците расте. Нещо повече: Анкара възнамерява да издигне стена и изцяло да затвори границата към Иран. Някогашната толерантност на турците вече я няма, много хора в страната не искат бежанци, камо ли пък от Афганистан.

Гърция също вече оповести, че смята да спре още на границата си евентуалната нова вълна бежанци. Атина възнамерява и занапред зорко да охранява сухопътната си и морска граница с Турция. За целта в действие са приведени многобройни патрули на бреговата и на граничната охрана, които всекидневно връщат мигранти, опитващи се да достигнат до гръцка територия. Афганистанците, които искат да избягат, обаче най-напред трябва да успеят да се измъкнат от териториите, които вече са под контрола на талибаните. Пътят им към Европа се затруднява и от климатичните условия в Афганистан: много горещо лято и ледено студена зима, особено в планините.

Вече никой не може да се измъкне?

Афганистанци, живеещи в Германия, разказват пред медиите, че вече никой не може да се измъкне от тяхната страна: границите били затворени, а за получаване на виза хората трябвало да плащат хиляди евро. В същото време банките не работели и хората нямало откъде да вземат пари за бягството си. Никой не знаел какво планират талибаните и затова мнозина трескаво търсели самолетни билети. Само че полетите също били прекратени, тъй че нямало никакъв изход. Освен това талибаните нееднократно заявиха, че няма да допуснат евакуация извън страната на афганистански граждани.

Правозащитната организация "Про Азил" се опасява, че за много афганистанци вече няма никакъв възможен път към повече сигурност. "Хора, които са работили за германски министерства или организации или пък са се борили за правата на жените и на гражданите, сега са в капан. (…) Повелята на часа е веднага да започнем да приемаме хората, намиращи се под заплаха", смятат правозащитниците. Специалистите казват, че по принцип е възможно да се появят нови бежански маршрути. Малко вероятно е обаче до Европа да достигнат стотици хиляди бягащи афганистанци - просто там границите са затворени, разстоянието е прекалено голямо, а по пътя са издигнати и още доста препятствия. В този смисъл и тревогите на някои в България са неоснователни.

Автор: Патрик Гензинг