Брюксел и Осло в ожесточен спор за риболова

Свалбард, арктически архипелаг, който е дом на повече полярни мечки, отколкото хора, е на път да се превърне в сцена на студена война между Норвегия и Европейския съюз (ЕС).

През следващите седмици риболовните кораби на ЕС, които навлизат във водите около Свалбард, рискуват да бъдат задържани, а собствениците им – съдени, защото Норвегия казва, че квотите за риболов там са изчерпани, пише онлайн изданието Politico.eu, предаде Investor.

Дебатът относно разрешения улов е възпалително наследство от начина, по който ЕС преразпределя риболовните квоти около континента след Brexit. Норвежците твърдят, че Брюксел незаконно си е присъдил по-голям трал от риба на Шпицберген, отколкото е имал право.

„Няма основание в международното право Европейският съюз да определя квоти в норвежките води“, казва Одун Халворсен, държавен секретар на норвежкия министър на външните работи, пред медията.

В дипломатическа кореспонденция Брюксел и Осло се обвиняват взаимно в нарушаване на международното право в опит да определят новия улов на треска.

Политически влиятелната риболовна индустрия е в центъра на спора, но геополитиката дебне на заден план.

Норвегия е подозрителна, че ЕС се опитва да създаде правни прецеденти за упражняване на своите интереси във все по-стратегическия район на Арктика, където глобалното затопляне отваря повече възможности по отношение на морските пътища и развитието на природните ресурси.

В дипломатическа кореспонденция, видяна от Politico, „Норвегия отбеляза интереса, който ЕС проявява все повече към Арктика“, и предупреждава, че правните битки може да имат „последици за външната политика и политиката на сигурност“.

Brexit е виновен

Сделката за оттеглянето на Великобритания от ЕС предизвика конфликта с Норвегия. ЕС и Обединеното кралство се договориха да разделят помежду си съществуващите квоти за риболов, които определят колко риба от всеки вид може да бъде уловена. Като част от сделката след Brexit Брюксел отпусна 24 645 тона за кораби на ЕС, които ловят край Свалбард.

Тези числа веднага бяха оспорени от Норвегия. Осло настоява, че има изключителното право да регулира риболова в района и намали улова на ЕС около Шпицберген до почти 18 000 тона. „Контролът на ресурсите в нашите национални води е въпрос от основен национален интерес, както и за ЕС и неговите държави членки във водите на ЕС“, казва Халворсен.

Брюксел оспорва норвежката квота, като се позовава на Договора от Свалбард. Този договор, подписан в Париж през 1920 г., налага ограничения върху суверенитета на Норвегия над архипелага. В дипломатическото си съобщение ЕС твърди, че Норвегия е дискриминирала Брюксел в полза на норвежки и руски кораби.

Еврокомисарят по рибарството Вирджиниус Синкевичюс уверява индустрията в писмо от април, видяно от медията, че „ще подкрепи законните права на европейската риболовна индустрия“ и че Комисията „анализира подходящи мерки за противодействие на дискриминационните мерки от страна на Норвегия“. Осло обаче се придържа към мерките, които въведе.

След като се срещна със Сингевичюс през февруари, норвежкият министър на рибарството Од Емил Ингебригцен определи квотите на ЕС като „напълно неприемливо поведение“ и заяви, че всеки риболов извън разпределените квоти от Норвегия „ще бъде незаконен риболов и ще бъде санкциониран от бреговата охрана по обичайния начин“.

Докато ЕС обвинява Норвегия за нарушаване на международното право, Осло казва, че съобщението на ЕС „съдържа елементи, които могат да бъдат прочетени или интерпретирани като подкрепящи възгледи, които биха подкопали правната сигурност и предвидимостта, застрашават ефективния контрол на околната среда и отговорното управление на ресурсите и в логичното си заключение биха могли да доведат до потенциални последици за външната политика и политиката за сигурност“.

Студената война се подгрява

Досега войната между Норвегия и ЕС беше „студена“, ограничена до разгорещен дипломатически обмен. Това ще се промени сега, когато квотата за риболов се изчерпва и корабите от ЕС могат да бъдат задържани, а собствениците им – преследвани. Норвегия настоява, че прилагането на квотата е „от основно значение за устойчивото управление на рибните ресурси“, казва Халворсен.

Представители на индустрията от Германия, Испания, Португалия, Франция и Полша се подготвят за битка, като сигнализират, че нямат намерение да маршируват по свирката на Осло. Испанското министерство на земеделието заяви, че се е присъединило към Германия, Франция и Португалия и е изпратило изпращайки писмо до Синкевичюс. В писмото се призовава „Комисията да защити законните права и интереси на Европейския съюз в лицето на едностранното решение на Норвегия в нарушение на международното право“.

„Няма да се откажем от квотата си“, казва Иван Лопес, председател на Консултативния съвет за дълги разстояния и президент на Испанската асоциация за риба треска. „Ще продължим риболова, докато ЕС не ни каже, че сме изчерпали квотата си, или докато Норвегия не ни спре“, допълва той.

Дик Парлевлиет, председател на Европейската асоциация за риболов в Северния Атлантик, смята, че квотата ще бъде достигната около третата седмица на август. Ако Норвегия конфискува лодки, Парлевлиет твърди, че ЕС трябва да наложи забрана за внос на норвежка треска. „Ограниченията в търговията са единственото оръжие на ЕС. Но, разбира се, ние се надяваме на дипломатическо решение, преди да има арести“, допълва той.

Парлевлиет и колегите му не разбират играта на Норвегия. „Сумите, за които говорим, са изключително важни, за да не се срине целият ни бизнес модел“, казва той. „За нас, риболовците на треска, въпросът е на живот и смърт. За Норвегия няма смисъл да започва търговска война с най-големия си пазар на износ на няколко хиляди тона треска“, посочва още той.

Лопес се затруднява да разбере, че „защо Норвегия би била готова да рискува отношенията си с ЕС за около 5000 тона треска, особено когато имат квоти от почти 400 000 тона ... Няма смисъл“, казва той.

Той намеква, че Осло може да иска да преразгледа нещо повече от квотите за треска - тъй като договорът от 1920 г. регулира всички природни ресурси в архипелага. „По-лесно и по-евтино е да спорите за треската, отколкото за по-ценните ресурси“, коментира Лопес. „Нека си припомним например, че Норвегия току що обяви 164 нови блока за проучване на петрол в Арктика - това биха били точно тези води. Ясно е, че има други интереси“, казва още той.

Неясни мерки

Брюксел предупреждава Норвегия в последното си дипломатическо съобщение през юни, че прилагането на новата квота ще навреди на цялостните отношения между ЕС и Норвегия. Макар и да заплашва „да предприеме всички необходими коригиращи мерки за борба с Норвегия“, Брюксел не уточнява ясно какви биха били последствията.

Говорител на ЕК казва, че „ЕС вярва, че правилното прилагане на Парижкия договор е в интерес на всички страни, включително Норвегия“ и че контактите с Норвегия продължават.

Представители на индустрията посочват, че Норвегия е в разгара на кампанията преди изборите през септември. Комисията може да иска да изчака, докато норвежките политици имат малко повече политически възможности за маневриране. Междувременно рибарите са изправени пред реална заплаха от преследване, наред с икономическата несигурност.

На въпрос за въздействието на „войната за треската“ върху отношенията между ЕС и Норвегия Халворсен отговаря, че и двете страни „са дългогодишни стратегически партньори със споделени ценности и ние работим в тясно сътрудничество, за да намерим съвместни решения на общи предизвикателства, а широтата на нашата връзка е доказателство за това“.

Тези коментари обаче не се харесват на рибарите. „Ако една партия спечели изборите на цената на разпада на ЕС и пречупване на бъдещето на риболовния му флот, това не означава, че отношенията с Норвегия са толкова честни, колкото трябва да бъдат“, казва Лопес, пише Investor.