Бруталната истина за бокса: какво се случва с мозъците на боксьорите

За любителите на бокса този спорт е едва ли не изкуство. Но медицинският поглед върху мозъците на боксьорите разкрива бруталната истина: мозъчните увреждания, водещи понякога дори до смърт, са почти непредотвратими.

Преди броени дни, на 28 август 2021, Жанет Сапата беше повалена на земята по време на боксов мач в Канада. При този двубой младата мексиканка получи множество удари по главата. Пет дни по-късно Сапата почина в болница от получените травми - на 18-годишна възраст.

Как е възможно това? Какво се случва с мозъка, когато по главата се нанасят толкова много тежки удари? „Човек губи съзнание, а в най-лошия случай може да започне кървене на мозъка", казва за ДВ световноизвестният невролог Стивън Лорис. „Нашият мозък е чувствителен и се нуждае от много енергия. Снабден е с четири големи артерии и множество на брой малки кръвоносни съдове. Когато те се скъсат, мозъкът е под натиск и може да настъпи смърт", обяснява експертът.

Невидимата опасност

При бокса мишена е именно тази особено чувствителна част на тялото, а това може да има много тежки последици. „Десет, двайсет години по-късно резултатът е един мозък с намален обем, болен и дементен - вследствие на понесените тежки удари", казва неврологът. В медицината диагнозата е позната като хронична травматична енцефалопатия (CTE), наричана още боксьорска деменция.

Казано още по-просто: боксът причинява заболяване на мозъка, което не се лекува, а пораженията са толкова големи, че дори могат да променят изцяло личността на човека, тъй като са засегнати дялове от мозъка, които отговарят за паметта и емоциите на човека. „Мозъчните клетки общуват помежду си чрез един вид мостове. Когато получиш тежък удар по главата, тези мостове се разрушават и комуникацията буквално прекъсва. Раздрусаш ли ги, те просто се чупят", казва Лорис.

Коварното на бокса е това, че тези наранявания не се забелязват веднага. От един тенисист със счупено рамо или от един футболист със супен крак никой не очаква да продължат да играят. Не обаче и в бокса - там си на ринга въпреки получените мозъчни травми.

„Много боксьори дори не подозират, че страдат от CTE - просто защото пораженията са невидими", казва Лорис. За установяването им са необходими изследвания със специални мозъчни скенери, а истинските мащаби на пораженията се забелязват след 10, 20 или дори 30 години, допълва неврологът.

Редица боксьори твърдят, че най-добрата защита на ринга е умението да избягваш ударите на противника. Бившият германски шампион при аматьорите Кевин Боакие-Шуман разказва пред ДВ, че основната му цел на ринга е била именно това - да не бъде удрян твърде много по главата. „Има немалко боксьори, които успяват да се справят добре с тази задача и си водят най-нормален живот и на 50, 60, 70 или дори на 80 години", уверява той.

"Защо допускаме млади спортисти да се налагат по главите?"

„Имал съм 150 мача на ринга и нито едно тежко нараняване, защото умеех добре да се предпазвам от ударите на противника", казва и Михаел Тим, който днес е треньор по бокс. Д-р Лорис признава, че такива изключения има. "Но не можем да пренебрегнем силната връзка между ударите по главата и уврежданията на мозъка", казва още той и добавя:

"Мисля си, че бъдещите поколения ще гледат на бокса така, както днес гледаме на гладиаторите в Древен Рим. Питам се как е възможно ние като общество да допускаме млади спортисти да се налагат по главите и да се разболяват тежко".