Проектът на Кристо в Париж: мечтата догонва мечтателя

Както всеки голям пробив в установените порядки, произведенията на Кристо предизвикват и съпротива. Но опаковката на Триумфалната арка безспорно е темата на деня в Париж.

Опакованата по проект на Кристо Триумфална арка в Париж е отворена за посетители през идните две седмици. Обичайно за творбите на Кристо, това стана без фанфари, речи, политици. Без трикольорна лента, тръпнеща да бъде почетена от ритуалната ножица. В обявения час на откриването тълпа посетители нетърпеливо пристъпва пред оградата. Добре дошли са, безплатно, както при всички предишни творби на Кристо и Жан Клод, за които творците, по собствените им думи, взимат назаем от общото пространство.

На пръв поглед щедрото предоставяне на изкуство на всеки, дошъл да го види, изглежда наивна утопия. В действителност методът на Кристо и Жан Клод се отличава не само с предварително самофинансиране, но и с добро познаване на човешката природа. На място се раздават мостри от уникалния текстил. Осигурено е плавно движение на увеличения поток посетители. Площад "Етоал" е затворен за автомобили през уикенда, което само по себе си е събитие - луксът на огромното достъпно пространство.

Творбите на Кристо и Жан Клод често са оазис на свобода за човека и природата. Дори насред града вятърът е получил своята роля. Кристо е разчитал на това, че при Триумфалната арка винаги духа и платното ще бъде в непрестанно движение. Светлината също непрекъснато се променя. Дочута реплика удачно резюмира: "Ама това като че ли е един вид екран, на който атмосферните фактори сами се прожектират!". Освен драматичния контраст между металната прецизност на опнатата тъкан при силно слънце и мекия седефен блясък нощем, специално изработеният текстил предлага ежеминутна промяна. Безкрайна мимолетност.

Изкуство, което ни отваря очите за очевидното

Това е част от магията на Кристо. Отиваме да видим грандиозен обект, сътворен от десетки хиляди квадратни метри тъкан, а на място се оказва, че имаме среща с още по-необхватни явления. С вятъра и светлината. Изкуството нерядко ни отваря очите за очевидното. Така и след Кристо светът не е същият. Или не го наблюдаваме със същите очи.

Трудно се формулира подобен процес. Не е дори важно непременно да осъзнаваме кога и как ни докосва изкуството. Официалната информация на Кристо и Жан Клод услужливо предлага физически параметри. Почти всяка публикация споменава 25-те хиляди кв. м полипропилен - толкова са били нужни. Информационната стойност на друго число щеше да е точно същата. Тези "твърди" (макар и случайни) данни все пак дават представа за положеното усилие. Общуват на достъпно, приобщаващо ниво.

Подадената ръка, щедрото гостоприемство и непринудената комуникация не достигат до всеки. За самото събитие може и да е добре. Дори без автомобилния трафик, капацитетът на площад "Етоал" има своите граници. Както всеки голям пробив в установените порядки, произведенията на Кристо и Жан Клод предизвикват и съпротива, от любезни съмнения до яростно отхвърляне. Оспорва се дали това изобщо е изкуство, профанизира се актът на опаковането и се внушават комерсиални мотиви. Едва ли има нужда да се обяснява къде куца бизнес-логиката на който и да е млад, напорист предприемач, работещ по идея с нищожната вероятност след шейсетина години да има възможност да я осъществи с неизвестно колко милиона собствени средства.

Водещ е стремежът към свобода

Опаковането на знакови обекти се е наложило като най-разпознаваемия похват на Кристо и Жан Клод, въпреки големия интерес и към ландшафтните им проекти. Докато огромните завеси, огради, порти, плаващи кейове или яки на острови предизвикват масов ентусиазъм, опакованите исторически ценности провокират и смут. Какво означва това "опаковане" за отношението ни към символиката, която проектираме върху тях? Прекрачваме ли границите на колективната лоялност към общите символи и обичаи? Няма ли краткотрайното им скриване от погледа да ги промени? Кристо и Жан Клод не предлагат готови отговори. Творбите им са загадъчни. Принципите не. Стремежът към свобода е водещ в изграждането на изкуство без собственици, на събития без спонсори, на публика без входна такса, на почитатели без сувенири, на въображение без граници.

На мнозина им се струва, че опаковането е лесна работа. Снимките от ранните проекти на Кристо показват, че той самият е преминал дълго развитие. Разглеждащите изложбата "Кристо и Жан Клод, Реализирани творби" на кея до Пон Ньоф усилено коментират разликите между произведенията от 70-те години и перфектното изпълнение на опаковката на Триумфалната арка. Тя е темата на деня във френската столица. Градът, който има да предложи безкрайно много, е очарован от творбата на Кристо.

Париж е ослепително сияен в ранната есен. По обляните в слънце улици се ронят първите жълти листа и блестят паднали кестени. Новият културен сезон е започнал, но лятото не бърза да затвори вратата след себе си. В този този прекрасен миг мечтата за опакованата Триумфална арка настига мечтателя си. Известно е какво следва. През октомври "опаковката" ще изчезне в небитието. Триумфалната арка ще се върне в познатия си вид. Само няколко милиона души ще носят в себе си неизразимия отпечатък от свободата, с която Кристо твори.