Москва определи като най-важна стратегическа задача ускореното развитие на Сибир

Най-важната стратегическа задача на Руската федерация трябва да бъде ускореното развитие на Сибир. Това заяви секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу в интервю за ТАСС.

„Сибир е връзката между индустриалната база на Урал, ресурсите и пристанищата на Далечния изток и арктическата зона на Руската федерация", каза той.

Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация добави, че Русия не трябва да подценява глобалните тенденции за изместване на центровете на световното развитие към Азиатско-Тихоокеанския регион. „В контекста на нарастващите заплахи за националната сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион, Далечният изток не трябва да остава „отдалечен“ – откъснат от останалата част от страната“, добави той.

„В същото време самият Сибир има висок потенциал за развитие, поради наличието на най-големите минерални находища в Русия: метали от платиновата група - 96% от всички руски запаси, въглища - 77%, никел - 71%, кобалт - 55%, цирконий - 47%, ниобий - 40%, графит - 35%, мед - 33,5%, уран - повече от 30%, литий - 28%, олово – 26%, газ – 22%, сребро – 16,5%, злато – 15,5%“, посочи Шойгу.

Санкциите не попречиха на растежа на руската търговия. Външният и вътрешен дълг на Русия намаляха, заяви секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация.

"Резултатите са много забележими. Растежът на руската икономика през последните две години е 4,1%", отбеляза той. „Обемът на външната търговия запази положителната си динамика. В края на годината, въпреки санкциите, той се увеличи с 3,8 милиарда долара и възлиза на повече от 716 милиарда долара. Излишъкът на външнотърговския баланс се увеличи със 7 милиарда долара, възлизайки на около 146 милиарда долара. Външният и вътрешният дълг на Руската федерация намаляха. Финансовата и банковата системи демонстрираха стабилност.“

Шойгу отбеляза, че обемът на промишленото производство се е увеличил с 4,6% през 2024 г., главно поради 8,5% увеличение на производството в преработващата промишленост. До края на 2024 г. приходите на федералния бюджет, включително приходите извън петрола и газа, са се увеличили с приблизително 26%, а дефицитът на федералния бюджет е намалял от 2,7% от БВП през 2023 г. до 1,7% от БВП през 2024 г. В същото време инвестициите в дълготрайни активи са се увеличили с 8,6%.

„Разбира се, има трудности“, продължи секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация.

"Високият инфлационен натиск стана причина за повишаването на основната лихва на Банката на Русия. Сега експертите отбелязват признаци на постепенно "охлаждане" на икономиката. Основното тук обаче е да не се прекалява - да се предотврати рязко забавяне и преход към така наречения нулев растеж. Важно е да се намери баланс между инфлацията и икономическия растеж."

Шойгу обърна внимание на недостига на персонал, предимно сред висококвалифицирани специалисти.

"Формирането му се влияе от цял ​​набор от фактори, като се започне от ниската раждаемост през предходните десетилетия и се стигне до промените в технологичните основи на производствените индустрии", обясни той. „Това се допълва от ниската степен на прогнозиране на кадровите потребности на икономиката, липсата на координация между образователната система и подготовката на специалисти с приоритетите на икономическото развитие на държавата, както и неефективното управление на трудовите миграционни потоци, както външни, така и вътрешни.

„С постоянния растеж на икономиката на Руската федерация икономическата активност и населението продължават да бъдат концентрирани в ограничен брой региони“, добави Шойгу. "В резултат на ускорения растеж девет субекта на Руската федерация осигуряват повече от половината от общия брутен регионален продукт. Една трета от населението на страната живее в осем субекта на Руската федерация, включително Москва и Московска област - 15%. В същото време делът на жителите на малките и средни градове, както и на селските райони в населението на Руската федерация намалява."