Кристалина Георгиева: Загуби на земя и доходи ще увеличат климатичните бежанци

Адаптирането към бързо влошаващите се последици от климатичните промени ще изисква не само повече средства за инфраструктура, посеви и други системи, но и много по-бързо намаляване на парниковите емисии, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за Фондация "Томсън Ройтерс" на конференцията на ООН за климата в шотландския град Глазгоу.

Увеличаващите се загуби на земя и доходи ще засилват миграцията, предупреди тя и допълни, че хората ще опитват да достигнат места, където ще имат повече сигурност.

"Климатичните бежанци вече са част от потока хора, който напуска Африка и бройките нарастват", предупреди Кристалина Георгиева.

Но до момента световните обещания за намаляване на емисиите представляват между една трета и две трети от необходимото за оставане под целта от два градуса по Целзий на затопляне, което е по-малко амбициозната цел на Парижкото споразумение за климата от 2015 г., отбеляза Кристалина Георгиева.

Това води до бързо нарастващи разходи за адаптация към екстремните метеорологични явления и по-високите нива на световния океан, като Програмата на ООН за околната среда изчислява, че до 2030 г. развиващите се държави ще се нуждаят годишно от суми между 140 и 300 милиарда долара, за да се справят с последиците. Най-малко 30 до 50 милиарда долара от тази сума е необходима само за Субсахарска Африка, според изчисленията на МВФ.

Покачването на нивото на световния океан и наводненията вече костват 3,8 милиарда евро годишно на Западна Африка, а общите разходи на континента са от порядъка на 7-8 милиарда долара годишно, заяви президентът на Африканската банка за развитие Акинвуми Адесина.

Това включва два милиарда долара щети в Южна Африка от циклоните през последните години, както и загуба на милиони хектари посеви от скакалци и други последици от наводненията в Източна Африка. Същевременно все по-голяма част от територията на Сахел се превръща в пустиня, отбеляза той.

Промяната на курса ще изисква глобални финансови промени за стимулиране на намаляването на парниковите емисии, каза Кристалина Георгиева. По думите ѝ са необходими и големи частни инвестиции в подкрепа на чистата енергия, укрепването на климатичната устойчивост и други необходими промени.

Миналата година инвестициите, свързани с климата, нараснаха в световен план с 50 процента, но все още съставляват само четвърт от един процент от общите инвестиционни фондове от 49 трилиона долара, отбеляза Георгиева.

Приемането на по-добри стандарти в обявяването на рисковете за финансовата стабилност, свързани с климата, ще бъде от ключово значение, каза Кристалина Георгиева и допълни, че МВФ работи по въпроса заедно с други институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Тя призова всички страни да действат възможно най-бързо за справяне с климатичните заплахи и да увеличат усилията за намаляване на емисиите.

"Богатите държави трябва да направят повече, нововъзникващите пазари трябва да направят повече, на бедните страни трябва да се помогне да направят повече", заяви Кристалина Георгиева.

"Ако не поемем отговорност за нашата собствена съдба през това десетилетие, няма значение колко са хубави плановете ни за 2050 г., защото те няма да се осъществят", предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд.