В Турция бедността расте. За мнозина месото вече е лукс

Заради растящата инфлация в Турция хората могат да си позволяват все по-малко неща. Особено силно са поскъпнали основните хранителни продукти. За мнозина месото вече е лукс. А лошото е, че цените ще продължат да растат.

"Инфлацията се е увеличила двойно. Сега на пазара купувам една бройка за същите пари, с които навремето купувах две", казва 25-годишната студентка Елиф Айдън. И не е само тя. Мнозина описват по същия начин скока на всекидневните си разходи.

Всичко е много по-скъпо

Но и самите производители всекидневно се борят срещу инфлацията в Турция. Според Турския статистически институт, през октомври цените на потребителските стоки са се увеличили с почти 20% спрямо началото на годината, но мнозина смятат, че дори тези тревожни официални числа не отразяват реалността. Според една независима експертна група, за една година потребителските стоки са поскъпнали не с 20%, а почти с 50%.

Икономистите предполагат, че през идните дни потребителите ще усетят инфлацията още по-болезнено. Йозлем Дериджи Сенгюл смята, че храните и енергията ще продължат да поскъпват със същата скорост. Тя пояснява, че производителите все още не са прехвърлили върху потребителите своите реално нараснали производствени разходи, но тази тяхна сдържаност може да трае максимум три месеца.

30-годишният специалист по дигитален дизайн Айдън Савур казва, че чувствително усеща ръста на цените. Независимо, че редовно му вдигат заплатата, покупателната способност на Айдън трайно се снижава: "За една година покупателната ми способност се сви наполовина", казва той.

Най-бързо растат цените на хранителни продукти като доматите и чушките - само през октомври те са поскъпнали с около една трета. А нарастващите цени на храните удрят най-вече хората, които работят на минимално трудово заплащане. През последните шест години то беше увеличено двойно в турски лири, но в евро стойността му всъщност спадна от 332 на 252.

Скъпите храни принуждават потребителите в Турция дори да променят начина си на живот. Те вече свеждат консумацията само до основните потребности, всичко останало за тях е излишен лукс. Месото, което открай време е централен елемент в турската кухня, сега все по-рядко е на трапезата. Цената на телешката кайма нарасна най-малко с 30%, а на говеждите пържоли и филето - дори с 60%.

41-годишният индустриален работник Гюркан Кьор разказва пред ДВ, че заплатата вече не му стига, за да покрива всекидневните си разходи. "Месо вече изобщо не купуваме. Най-много веднъж месечно да вземем малко пилешко. Дори маслините поскъпнаха почти два пъти", оплаква се Гюркан Кьор.

От поскъпването си патят обаче не само потребителите, но и притежателите на магазинчета, секторът на услугите и производителите. Месарят Адем Кьосен от Истанбул твърди, че само през миналата година цените на месото са скочили с 60 процента. "Но ако ние увеличим с толкова цените на месните продукти, ще прогоним клиентите. Така че сме принудени да свиваме печалбата си."

Председателят на Съюза на дребните предприемачи Бендеви Паландьокен казва в интервю за ДВ, че повечето занаятчии са принудени вече да продават стоката си на производствена цена, без никаква печалба.

Икономиката расте, но доходите спадат

Икономистът Арда Тунджа смята, че тази неприятна ситуация снижава доверието на турците в официалните институции. Защото цените, които хората виждат на пазара, изобщо не съвпадат с официалните числа на Статистическия институт. "Турция взе редица неправилни решения в областта на паричната политика. И сякаш вече никой не се грижи за средната класа. Доходите на хората непрекъснато се свиват. Високата инфлация сформира цяла нова социална класа", обяснява Арда Тунджа. Той добавя, че прослойките с най-високи доходи вече сякаш нямат интерес да откриват нови работни места, защото печелят добре от инфлацията. "А в резултат хората с ниски доходи обедняват все повече и повече", казва икономистът.

Тунджа припомня, че през последните 7-8 години турската икономика е нараснала, но доходите на хората са спаднали. "Икономическият ръст не носи облаги на обществото", казва той. "Ние загърбихме политиката, насочена към устойчивост."