Какво иска Русия от НАТО и защо точно сега?

В проекти на предложения, предадени на Съединените щати и публикувани онлайн в края на миналата година, Кремъл поиска редица гаранции за сигурност от Европа и НАТО: да няма по-нататъшно разширяване на Алианса на изток и да не се разполагат войски или оръжия в страните, които се присъединиха към блока след 1997 г. . Руските искания включват също взаимни ограничения за разполагане на ракети с малък и среден обсег, както и по-широк обмен на информация за военни учения, пише американското списание Foreign Policy, предаде агенция "Фокус".

На пръв поглед тук няма много ново. Русия отдавна е раздразнена от все по-задълбочените отношения на Украйна със Запада и разширяването на НАТО в Източна Европа, която Москва е свикнала да разглежда като своя сфера на влияние. Това, което се промени, е чувството за неотложност в Кремъл и стъпките, които Москва е готова да предприеме, за удовлетвори исканията си. Така че въпросът е защо сега? Експертите посочват, че комбинация от фактори, някои от които продължават от десетилетия, карат Кремъл да предприеме по-решителни действия с надеждата да облекчи опасенията за баланса на силите в Европа и нарастващото сътрудничество на Украйна със западните страни. „Мислете, че тази криза е свързана с Украйна и европейската сигурност и тези неща се припокриват по много начини“, казва Олга Оликер, програмен директор за Европа и Централна Азия на Международната кризисна група.

„Пет вълни“ на разширяването на НАТО

Дългите корени на настоящата криза водят до разпадането на Съветския съюз, когато няколко страни от бившия Източен блок се присъединиха към НАТО. В реч в края на декември руският президент Владимир Путин обвини Запада във фалшиви обещания да не се разширява на изток. „Е, и какво? Измамени сме. Просто изневериха нагло. Пет вълни на разширяване на НАТО. Ние не заплашваме никого - те дойдоха при нас “, каза Путин на годишната пресконференция в края на годината. Всъщност все още има разгорещен дебат между историци и висши служители, участващи в преговорите относно обещанията на НАТО в края на Студената война. Официални гаранции обаче не бяха дадени в писмен вид и през десетилетията след разпадането на Съветския съюз повече от дузина страни от бившия Източен блок се присъединиха към алианса и много от тях все още се страхуват от дългата сянка на Москва. Според Оликер Русия по това време все още не се е била възстановила от разпадането на СССР и не е могла да повлияе на хода на събитията, а Западът е възприемал бездействието ѝ като съгласие.

Промени в Украйна

През 2008 г. на срещата на върха на НАТО в румънската столица Букурещ бяха дадени обещания за приемане на Украйна и Грузия в блока в бъдеще. Въпреки че това все още е далечна перспектива и за двете страни, тя все пак предизвика дълбока загриженост в руското правителство. „Те наистина виждат това като заплаха за сигурността си“, каза Оликер. — Имат нужда от послушен буфер.“ Страховете на Русия от надеждността на Украйна като щит се засилиха през 2014 г., когато народно въстание свали проруския президент и доведе на власт няколко последователни правителства, настроени към реформи. Тогава Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, вкарвайки страната в продължаваща война. С идването на власт през 2019 г. на политическия новак Владимир Зеленски, който обеща на избирателите да уреди конфликта с Русия, в Кремъл се появиха надежди, че той ще направи отстъпки, които ще подкопаят суверенитета на Украйна. Но въпреки първоначалните опити за възобновяване на мирните преговори, отношението на президента Зеленски към Русия се втвърди и Украйна задълбочи военното сътрудничество с членовете на НАТО САЩ, Великобритания и Турция.

„Путин вижда украинската траектория и разбира, че ситуацията не е в негова полза“, каза Андреа Кендъл-Тейлър, директор на трансатлантическата програма в Центъра за нова американска сигурност. „Ако заключението е, че Русия трябва да се намеси, за да възстанови влиянието си, тогава Кремъл е по-добре да действа сега, преди възможностите на Украйна да бъдат укрепени. Докато украинската армия претърпя поредица от мащабни реформи от 2014 г., същото важи и за руските военни. Съсредоточавайки войски и техника в близост до границите на Украйна през пролетта и есента на миналата година, Москва има всички шансове да започне атака в началото на тази - в края на краищата на руските танкове ще бъде по-лесно да се движат през замръзналата земя.

Прагматикът Байдън

И накрая, има и международно измерение. „Мисля, че това е комбинация от руски способности и желанието да отстояват своето, което се появи в Кремъл през последните няколко години, съчетано със стереотипа, че САЩ и Западът са в криза и са заети със собствените си проблеми“, каза Кендъл-Тейлър. През по-голямата част от първата година на Джо Байдън като президент, висши американски служители се стремяха да изградят "стабилни и предсказуеми" отношения с Москва, докато страната увеличава силата си, за да се изправи срещу Китай. Байдън не споделя явната симпатия на своя предшественик към Путин, но е уважаван в Москва заради външнополитическия си опит. „Изтеглянето на САЩ от Афганистан се разглежда от Москва като пример за това как Байдън би могъл да наруши консенсуса на политическия истаблишмент, че е прагматик и сериозно ще обмисли компромис“, каза Майкъл Кофман, експерт по руската армия от Центъра за военноморски анализи. Докато Съединените щати изпратиха милиарди долари военна помощ на Украйна и продължават да обещават непоколебима подкрепа за нейния суверенитет, съдбата на страната в крайна сметка е по-важна за Москва, отколкото за Вашингтон. „Руското ръководство може да заключи, че заложените на карта интереси на САЩ всъщност са малки и че Вашингтон ще положи всички усилия да ограничи всяка потенциална ескалация. И че ако се случи най-лошото, САЩ ще се опитат да накажат Русия икономически, но Русия е стабилна и умело се адаптира, защото успя да устои на всички предишни санкции“, каза Кофман.

Път към разведряване

Висшите представители на САЩ и Европа смятат, че Русия все още не е решила по-нататъшния си курс. Поредица от срещи на високо равнище следващата седмица ще подсказват дали е възможно дипломатическо решение по принцип. На 10 януари американски и руски представители ще се срещнат в Женева, за да обсъдят исканията на Москва за гаранции за сигурност. Това ще бъде последвано от срещи на Съвета Русия-НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Поне някои от гаранциите за сигурност, които Москва търси - по-специално НАТО да спре всякакво разширяване на изток - вероятно е мъртъв въпрос, тъй като генералният секретар Йенс Столтенберг и редица членове на Aлианса вече потвърдиха правото на Украйна да определя собствената си политика за сигурност. По отношение на мерките за сигурност в Европа като цяло, въпроси като контрол на въоръженията, промяна в подреждането на силите и ограничения на военните учения от двете страни могат да предложат известна възможност за намаляване на напрежението. „Ясен индикатор за това дали вървим към конфликт или не и дали дипломацията работи, е доколко те напредват по въпросите, свързани с НАТО, спрямо европейската сигурност и контрол на въоръженията“, заключи Кендъл-Тейлър. „И ако всичко свързано само с (разширяването на) НАТО, тогава смятам, че сме в задънена улица и изобщо не съм сигурен, че дипломатическото решение по принцип е възможно“.