Наистина ли Германия има най-строгите мерки срещу пандемията в света?

Германия имала най-строгите мерки срещу коронавируса в целия свят, заяви на пресконференция миналата седмица министър-председателят на провинция Саксония Райнер Хазелоф. Същото твърдение често се среща и в различни дискусии в интернет. Хазелоф се позова на публикация на Statista, официалния сайт на Статистическата служба в Германия, която пък се базира на данни от Covid-Stringency-Index на университета в Оксфорд.

Как е съставен индексът?

Въпросният индекс би трябвало да отразява как правителствата на различните страни реагират на пандемията и да сравнява строгостта на предприеманите ограничителни мерки. За целта се събират данни от различни държави, които се сортират по категории и анализират. В резултат на това се съставя точкова система от нула (липса на всякакви мерки) до 100.

В оценяването на 31 декември 2021 Германия събира над 84 точки, с което застава начело на световната класация - дори преди Китай. Високият брой точки, според обясненията, се дължи най-вече на няколко мерки, сред които са затварянето на училища, ограниченията в обществения транспорт, затварянето на магазини от търговската мрежа и задължението за носене на предпазни маски на обществени места. Само че въпросните данни пораждат редица въпроси. Факт е например, че през тази учебна година повечето от училищата в Германия не са затворени. Тъкмо обратното - министрите на културата на отделните провинции съвсем наскоро обявиха за пореден път, че ще има присъствено обучение.

Отворени са също така и магазини, ресторанти, барове и музеи, както и културни средища - за разлика от началото на пандемията, когато те бяха засегнати от локдаун. Въпреки това сегашните мерки получават по-строга оценка в индекса, отколкото през пролетта на 2020 или 2021, когато училищата и много магазини и ресторанти бяха действително затворени. Има и други необясними факти - при сравненията между отделните държави. Твърди се например, че през последните седмици Германия има много по-строги мерки, отколкото Нидерландия, а е известно, че в средата на декември там беше обявен локдаун. Въпреки това Нидерландия има 20 точки по-малко от Германия.

Но как се правят тези оценки? И защо се стига до подобни противоречия? Това става ясно, когато се разбере, че индексът отчита винаги онези регионални мерки за ограничения, които са най-строги, дори и те да се отнасят само до ограничена територия. Известно е, че Германия е държава с федерална структура и мерките, които се налагат в отделните 16 провинции, са с огромни разлики. Поради това излиза, че за индекса строгостта на мерките на регионално ниво има по-голяма тежст от тези на национално ниво.

С оглед на крайно високата заболеваемост и пълните болници, в Бавария и Саксония имаше регионални локдауни, които явно са изиграли решаваща роля за строгата оценка на германските мерки в индекса. Докато Китай, който и при най-малкия изблик на нови инфекции въвежда масивни ограничения, според тази класация, излиза с много по-меки мерки от Германия. Строгите оценки на индекса за Германия се обясняват и с това, че в момента на много места в Германия за влизане в определени магазини или ресторанти се спазва правилото 2G - т.е. достъп само за ваксинирани и преболедували. Това означава, че ограниченията не са за огромното мнозинство от хора, които са ваксинирани и преболедували, а само за неваксинираните.

Още неточности и изкривени информации

Има и други неточности на индекса по отношение на Германия - например в категорията обществен транспорт, за която се казва, че мерките "изключват или забраняват на болшинството граждани достъпа до него". Всъщност обаче общественият транспорт нито е спрян, нито ограничава болшинството граждани да го ползват. На много места е въведена мярката 3G, която означава, че достъп имат ваксинирани, преболедували и хора с отрицателен тест - с други думи и неваксинираните могат да го ползват. Неоспорим факт е, че Германия взима сериозни мерки срещу разпространението на коронавируса. Дали обаче те са най-строгите в света - това едва ли може да се докаже с помощта на цитирания индекс.

Автор: Патрик Гензинг