Две години пандемия: шест поуки за Германия

На 27 януари 2020 година в Германия беше открит първият доказан случай на зараза с коронавирус. Точно две години по-късно броят на новите инфекции в страната достигна рекордно ниво. За последните 24 часа за първи път от началото на пандемията досега са регистрирани над 200 000 нови инфекции. Институт "Роберт Кох" съобщи за 203 136 случая.

Какви поуки си извлече Германия от тези две години на пандемия? Тук обобщаваме шестте най-важни от тях:

1. Пандемията предизвиква спорове, но не разединява страната

Пандемията предизвиква множество дискусии и спорове между хората, но за истинско разцепление в обществото не може да се говори в никакъв случай, казва политоложката Паула Кьолер. Тя припомня факта, че голямото мнозинство от хората в Германия са ваксинирани и застават зад противопандемичните мерки. "Не може обаче да се отрече, че има и такива, които по време на пандемията се радикализираха и съзнателно насъскват срещу политици, учени, журналисти - с цел да дестабилизират демокрацията", казва тя. Тази опасност, според нея, не бива да се подценява, защото тя няма да се изпари току-така и след края на пандемията.

2. Пандемията ясно показа острия недостиг на болногледачи

В началото на пандемията се говореше предимно за недостига на интензивни легла. Бързо обаче стана ясно, че липсват не толкова материали и уреди, колкото хора, които да ги обслужват. Именно затова над 20% от интензивните легла в германските болници остават неизползвани. А тази тенденция може да се задълбочи допълнително - има данни, че над 70% от заетите в старческите домове и над 30% от болногледачите в болниците редовно обмислят варианта да напуснат професията си. Много от тези хора дават от себе си всичко, но след смяната все пак си остават с усещането, че не са успели да се погрижат добре за болните, просто защото не са разполагали с нужното време.

3. Пандемията разкри слабостите в образователната система

Таблети и дистанционно обучение: в много училища пандемията даде тласък на дигитализацията, но и разкри от какво боледува германското образование. Стана ясно, че образователното равнище, финансовите възможности и ангажиментът на родителите в повечето случаи си остават решаващи за успеха на децата и младежите. Това не е нов проблем, но по време на дистанционното обучение заради пандемията пролича още по-ясно. Положителното в случая бе, че много от учителите се видяха принудени да навлязат в света на техническите нововъведения и да изоставят някои остарели и утвърдени схеми на преподаване.

4. Пандемията промени трудовия живот

Празни офиси и бум на работата от вкъщи - пандемията промени радикално трудовия живот. Според експерти, тази тенденция вероятно ще се окаже по-дълготрайна - трудовият живот и след пандемията ще е вече по-хибриден.

5. Пандемията показа и това: ролята на науката е важна

Друго следствие от пандемията е, че обществото вече съвсем естествено борави с множество научни понятия като заболеваемост, репродукционна стойност, РНК-ваксини и други, които доскоро се използваха предимно от професионалистите.

И не само това. Стана ясно, че политиците в бъдеще ще трябва все по-засилено да бъдат съветвани от експертни екипи с различна професионална насоченост. В пандемията например това са не само медиците от различни специалности, но и експерти от сферата на комуникационните науки, от логистиката, икономиката и критичната инфраструктура. Тези екипи би трябвало заедно да обсъждат плюсовете и минусите на различните мерки и да представят на политиката своите предложения. Подобен подход несъмнено увеличава шансовете за това населението да приема по-добре и да следва предлаганите мерки.

6. Пандемията обремени психиката ни

Все нови и нови съобщения, изводи, разпореждания, изолация, самота, страх от болест или опасения за работното място - изследванията показват, че всичко това е оставило дълбоки следи в психиката на много хора. По данни на Обединението на германските психотерапевти (DptV), само в първата пандемична година търсенето на терапии се е увеличило с 40%.

Медицинският персонал също беше подложен на значително психическо натоварване, както и децата, които трябваше да учат дистанционно.