Как изнесените отрови се връщат в Европа

Ако зависеше само от ЕС, тези вещества отдавна не би трябвало да се използват: неоникотиноидите са сред най-опасните пестициди, разработени от химическите концерни. В ЕС тяхната употреба на открито е забранена още от 2013-а година, след като няколко изследвания доказват вредното им въздействие върху пчелите и други насекоми, които опрашват растенията. Намаляването на популацията на насекомите се оценява от организациите за прехрана и земеделие към ООН като "сериозна заплаха за осигуряването на световната прехрана".

Въпреки това субстанциите имидалклоприд на "Байер", клотиандин ("Байер" и BASF) и тиаметоксам на "Сингента" продължават да попадат в природата - макар и извън Европа. Това показва разследване на швейцарската НПО "Public Eye", както и на британската група за разследвания "Unearthed", която е част от Грийнпийс. От септември 2020-а година износът на тези субстанции трябва да се докладва. Затова разследващите са поискали от официалните власти съответната експортна документация. Така са установили, че бизнесът с невротоксични вещества от Европа за света продължава. Най-много такива субстанции Старият континент изнася за страни като Бразилия, Русия, Украйна, Аржентина или Иран.

Германски концерни са сред водещите износители

Само в периода септември-декември 2020-а година е регистриран износ на почти 3900 тона неоникотиноидови продукти, за което европейските власти са издали 299 разрешения. "Това количество е напълно достатъчно да бъде напръскана с въпросните субстанции цялата земеделска площ на страна като Франция", казва за германската обществена телевизия ARD Клара Хойнкес от "Public Eye".

Най-големият европейски износител е швейцарският агрохимически концерн "Сингента", следван от "Байер" и BASF. Въпросните химически субстанции са произведени основно в Белгия, Франция и Германия. Най-големият вносител на неоникотиноиди е Бразилия - страната, в която се намира около 20 процента от световното биоразнообразие, и която пред следващите години иска драстично да увеличи износа на земеделски продукти. Техни вносители са страни със средни или ниски нива на доходите, в които законодателните разпоредби относно пестицидите са не толкова строги, колкото в Европа.

Отровите се връщат обратно в Европа

Употребените неоникотиноиди не изчезват просто така, а чрез земеделските продукти могат да се върнат обратно в Европа - например с внасяните царевица, соя, манго или авокадо. "Този кръговрат трябва да бъде прекъснат", казва по този повод Карла Хойнкес от "Public Eye". Исканията на неправителствените организации добиват още по-голяма тежест благодарение на резултатите от дейността на група учени от Германия, Австрия, Швеция и Великобритания. Те правят извода, че субстанцията имидаклоприд, произвеждана от концерна "Байер", влияе не само на нервната система на насекомите, а и на тази на човека - атакува нервните клетки. Учените са на мнението, че с храната човек би могъл да поеме количества от тези отрови, които да се отразят на нервната му система, подобно на друг известен невротоксин - никотина.

Мозъчните увреждания не са изключени

Особено тревожни, според изследователите, са данните за възможни отражения в процеса на образуване на мозъка на зародиша по време на бременността, както и при новородените деца. Производителят "Байер" не вижда основания за преоценка на препарата и припомня, че той се използва успешно от години. От фирмата уточняват, че земеделието продължава да има нужда от неоникотиноидите, без които реколтата би претърпяла сериозни загуби.

Критиците настояват за по-строги правила при износа на пестициди. Германското правителство засега не вижда юридически възможности за това, тъй като решаващо в случая е законодателството в страните-вносителки на въпросните препарати. Франция обаче от следващата година няма да позволява износа на забранени пестициди.