В Сърбия: "Литият е същото нещастие, каквото са диамантите за Конго"

В Сърбия има огромни залежи на редкия метал литий. Чужд концерн вече изкупува къщи, а в Белград очакват тлъсти печалби. Местни хора се опасяват, че литият ще е за Сърбия същото нещастие, каквото са диамантите за Конго.

Всеки ден Славиша Росич патрулира из селото и се ядосва, че вижда непознати, които взимат проби пръст или изсичат дървета. Фермерът и неговите съседи от Горнье Неделице от месеци водят война на нерви с британско-австралийската минна компания Rio Tinto, която иска да добива литий насред селото. "Някой ще плати с главата си, ако продължат“, казва Росич и сочи мястото, където ще се намира рудникът. Сега там има само къщи и ниви, наблизо е и селската църква. „Ако дойдат багерите, ще стане напечено. Подготвени сме за всичко“, уверява Росич.

Сръбският президент Александър Вучич, а и Европейският съюз не крият, че са изнервени от съпротивата на местните хора. Не е тайна, че залежите на литий в долината Ядар в Западна Сърбия пораждат големи надежди в Европа, защото могат да намалят нейната зависимост от вноса на редкия метал.

В района на Горнье Неделице лежат около 200 милиона тона от минерала ядарит. Ако находището се разработи, годишният добив ще е достатъчен, за да се произведат батериите на един милион електрически автомобила годишно, а залежите ще стигнат за няколко десетилетия.

Протести в цялата страна

Президентът Вучич и проправителствените сръбски медии твърдят, че този проект може да носи на страната най-малко по един милиард евро годишно. А ако в Сърбия се построят фабрика за батерии и завод за електромобили, постъпленията могат да скочат и до 20 милиарда евро годишно, обяви Вучич.

Но през януари правителството най-неочаквано обяви, че спира проекта. Преди това в страната имаше безпрецедентни протести, които продължиха месеци наред. В тях се включиха десетки хиляди граждани, които блокираха пътища и магистрали с настояване за опазване на чистотата на въздуха, водата и почвите.

Политологът Вуйо Илич не изключва спирането на проекта да е само предизборен трик на Вучич. В Сърбия в началото на април ще се проведат няколко избора – за нов парламент, за президент и за нова местна власт в столицата Белград. След бойкота на изборите през 2020 година сега разединената сръбска опозиция вижда добри шансове да се пребори с Вучич, който от 10 години управлява балканската страна – все по-авторитарно.

"Бунтът срещу концерна Rio Tinto привлече не само левите еколози, той мобилизира и консервативните избиратели. Подкрепа оказаха както местните жители, така и хората от съседните градове, които се обявиха срещу разграбването на нашите ресурси от една чужда компания“, казва Илич.

"Златна мина" за Белград

От „Европейския алианс на батериите“ ЕВА, който обединява европейски производители на автомобили, определиха това като „сериозен удар“ срещу плановете на ЕС за обрат в сферата на транспорта. Още през 2024 г. литият ще бъде дефицитна стока, а през 2030 г. половината от потребностите от този метал ще остане непокрита, се казва в становището на EBA, изпратено до ДВ.

Никой в Сърбия обаче не вярва, че властта в Белград просто така ще се откаже от тази „златна мина“. Илич очаква след изборите проектът да бъде съживен. „Управляващите винаги са твърдели, че Сърбия залага на икономическия растеж, модернизацията и развитието на инфраструктурата“, припомня той. Затова и не вярва Вучич да се откаже от този голям проект на Rio Tinto.

Саво Манойлович от неправителствената организация Kreni-Promeni е един от водещите организатори на протестите. "Ние не сме племе, а Вучич не ни е вожд, който ще преговаря за нашата земя с колонизаторите“, казва той за ДВ. Правителството смята Манойлович за „чуждестранен агент“, тъй като неговата организация получава финансиране от западни фондове, вкл. от фондацията „Рокфелер“. Без особено да се впечатлява от това, Манойлович и демонстрантите настояват за това добивът на литий и бор да бъде спрян със закон – дотук напълно безуспешно. В цялата страна има още десетки места, на които се правят сондажи за ценни суровини. "Опасявам се, че литият ще е за Сърбия същото нещастие, каквото са диамантите за Конго“, казва той.

Поверителен документ за рисковете

От Rio Tinto отказват да дадат интервю, а сръбската министърка на минното дело и енергетиката Зорана Михайлович поне изпраща писмени отговори. В един от тях се казва, че искането за забрана на добива е политическо и застрашава не само минната промишленост, но и цялата икономика.

Съществува обаче поверителен документ от 80 страници за екологичните рискове, свързани с проекта, с който ДВ разполага. В него самият минодобивен концерн признава наличието на различни рискове. Споменати са замърсяване на подпочвените води, на реките, на въздуха и унищожаването на флора и фауна.

Местният активист от Горнье Неделице Славиша Росич разказва, че за осъществяването на проекта в селото трябва да бъдат разрушени 52 къщи. От тях 49 вече са откупени от Rio Tinto, което Росич нарича „водене на психологична война“. Хората получават финансови стимули, за да демонтират сами покривите, вратите и прозорците на къщите си. Така в селото постоянно нараства броят на празните изтърбушени къщи, пред които от концерна поставят табелки с надпис „частна собственост: влизането забранено“.

Така селото трябва да бъде превърнато в развалина. Rio Tinto не се интересува от къщите, а от земята под тях. Своята къща Росич обаче няма намерение да продава – дори и да му предложат тройна или четворна цена.

Протестиращи и "предатели"

За него, както и за другите, които са решени да останат в селото, хората, които са продали имотите си на Rio Tinto, са „предатели“. Радомир Филипович е един от тях. Той дълго е размишлявал преди да продаде къщата си на минния концерн. Отказва да назове цената, само уточнява, че сумата е достатъчна, за да си построи нова къща с голям двор в съседното село, както и да купи малко жилище за децата си в най-близкия град.

"Бившите ми съседи твърдят, че ще се борят за бъдещето на децата си. Поради същата причина аз взех моето решение“, казва Филипович. Той добавя, че с оглед на възможното отчуждаване на имотите, е било по-разумно да вземе парите и да се премести на друго място.

А оставащите в Горнье Неделице хора се заканват да прогонят служителите на Rio Tinto от техния офис, който се помещава в една от откупените къщи. „Ако се наложи и със сила“, уверява Росич.