Тръбите ще се режат постепенно

Вече над 15 години властите на ЕС мислят как да се отърсят от зависимостта си от руския газ. Европейските политици отваряха дума за това след всяка газова криза, свързана с отношенията между Русия и Украйна или просто с поскъпването на пазара - през 2006, 2009, 2012 и 2014 г. Но щом само стихваха шумните слова, европейският бизнес тръгваше да оценява стойността на бъдещ отказ от руския газ и резултатът от изчисленията бе съвсем еднозначен.

Струва ми се, че ситуацията днес е различна и ЕС, който бездруго смята в близките десетилетия да спре консумацията на въглеводороди, ще стъпи на този път, преставайки да купува руски енергийни ресурси. Ако говорим за газа, точно сега Европа физически не може да направи толкова рязка крачка.

Още новини от Украйна

Но Великобритания и Испания предложиха вече да се наложат квоти за доставките от Русия - според мен става дума за намаляващи от година на година квоти за всяка страна от ЕС, тъй че след известно време, примерно осем-десет години, покупките да бъдат сведени до минимален обем или направо до нула. Това решение би било изцяло в унисон с подхода на ЕС към своя енергиен пазар, който - няма как да не признаем - претърпя през последните 15 години радикални промени (към добро или лошо, зависи от гледната точка).

Сигурен съм, че дългосрочна политика в този дух е възможна и е реално да постигне успех. Световните ресурси от газ и петрол са големи. По-специално САЩ, които вече добиват близо 1 трилион кубични метра годишно и са най-големият газов пазар в света, явно са водени от стремеж да доставят на Европа собствената си суровина.

За да заместят изцяло "Газпром" на европейския пазар, САЩ трябва да повишат своя добив едва с 10 процента.

Стойността на отказа от руски горива естествено ще е голяма за Европа, но този аспект вече не се взема под внимание.

Стига да погледнем само решението на "Бритиш петролиъм" да ликвидира своя дял в "Роснефт", отписвайки активи за 25 милиарда долара - по икономически последици за британската компания тази стъпка е сравнима може би само с аварията в Мексиканския залив през 2010 г.

За руския горивно-енергиен комплекс и особено за "Газпром" последователното затваряне на европейския пазар може да стане крайно трудно предизвикателство. Безспорно "Газпром" може за споменатите десет години да построи нови газопроводи към Китай и мощности за втечнен природен газ в обем, който да компенсира свиването на доставките за Европа. Това обаче крайно ще засили позицията на Китай - единствения голям потребител на тръбопроводен газ от Русия, освен Европа, в преговорите за цената на тези доставки. А заради сегашните санкции строителството на заводи за втечнен природен газ в Русия ще стане крайно трудна задача - макар още да няма забрана върху оборудването за такива проекти, Западът може да затвори тази вратичка всеки момент.