Няма измъкване от Херсон: как се живее под руска окупация

От началото на войната в Украйна руската армия вече окупира няколко града. Сред тях и Херсон - първият голям украински град, превзет от Русия. В този град в южната част на страната живеят около 300 000 души.

Разказ от първо лице

Тъкмо в Херсон се оказал и Димитри Попов, който иначе живее в германския пристанищен град Хамбург. Попов дошъл в Херсон по работа, а и за да посети родителите си. В интервю за германската обществена медия АРД той разказва как се живее под руска окупация. В Херсон все още можеш да се движиш свободно, но няма как да напуснеш града - заради контролните постове. "Градът изглежда опустял. Да, минава по някой автомобил, по улиците срещаш по някой човек, но в сравнение с обичайния живот в Херсон сега градът изглежда като изпразнен. Повече хора се събират само в центъра - на демонстрации", разказва Попов.

По думите му протестите срещу руската окупация имат за хората "пречистваща сила". "Иначе какво - да се мотаеш из къщи и само да гледаш по новините къде бомбардират и кого убиват. Човек се чувства толкова безпомощен. А когато излезеш с другите на демонстрация, тогава определено имаш по-добро усещане", казва Попов.

На демонстрацията, в която участвал в събота, руски войници се опитали да изтръгнат един демонстрант от групата им. Но хората се съпротивили. "Окупаторите трябваше да стрелят във въздуха, за да възпрат масите. А след някое време просто се оттеглиха", разказва очевидецът. В същата тази събота руснаците подменили окупационните си части в Херсон. "В началото беше редовната армия, в събота обаче на нейно място застъпиха специалните части, които в Русия се изпращат за потушаване на размирици", разказва Попов. Сега той се опасява, че скоро хората вече няма да могат да излизат на мирни демонстрации срещу окупацията, без да дават жертви.

Опасно за живота

Попов се чувства заклещен: "В момента всеки опит да напуснеш града е опасен за живота". Едно от шосетата навън води към съседния град Николаев, където обаче се водят престрелки и има ракетни нападения, обяснява Попов. Затова засега е принуден да остане в Херсон. Поддържа непрекъсната връзка с Хамбург, където живеят жена му и децата му. "Така поне знаят, че съм жив", казва Попов. Надеждата му: "Русия да бъде наказана за военните престъпления, които се вършат в момента в Украйна".