Касапницата в Буча като част от обмислена стратегия

Избиването на цивилно население в окупирани територии типично ли е за руския стил на водене на война?

М. Клайн: Същата бруталност наблюдавахме и при войните в Чечения, където руските тайни служби бяха организирали лагери за "чеченските бандити". Това се повтори до известна степен и в Сирия. Събитията от Буча могат да бъдат класифицирани в същия порядък. Въпросът е дали те са дело на отделни войници или са част от начина на водене на война от страна на Русия.

Какво е вашето предположение?

М. Клайн: Дори руски войници да са участвали в плячкосвания и други мародерства от личен интерес, информациите от Буча се вписват в психологическо водене на война, което цели деморализирането на украинското цивилно население и на въоръжените сили. Съобщенията от Буча показват, че там целенасочено са били издирвани хора, които през 2014-а година са участвали в т.нар. антитерористична операция на Украйна срещу бунта на проруските сепаратисти в Донбас, или които са част от териториалната отбрана на Украйна - т.е. онези, които са смятани за опора на украинската държава. Това е опит за всяване на ужас и за деморализиране на населението.

Какво се знае за руските войници, действали в Буча? Дали това са били предимно обикновени и неопитни войници или по-скоро говорим бойни единици с голям опит? Има информации, че те са замесени в плячкосвания и изнасилвания.

М. Клайн: Знаем че в Буча са били изпращани различни военни формирования, но техните действия не могат да бъдат установени, тъй като липсва достатъчно информация. Имало е войници на редовна военна служба, включително от Далечния изток на Русия, може това да са били войници в края на срочната си служба, за които плячкосванията са начин за лично обогатяване. Има например данни за кражби на лаптопи.

Но там са действали и елитни части, за които е по-вероятно това поведение да е част от целенасочена стратегия. Говорим и за "кадировци" - бойци на чеченския президент Рамзан Кадиров, известни със своята бруталност. Използването им е част от психологическото водене на война - присъствието им цели да всее ужас и паника сред украинските войници и цивилното население.

Очевидно отговорността за действията на елитните части или на "кадировците" е на техните командири и на военното ръководство като цяло. Така ли е?

М. Клайн: Тук дава отражение наративът за т.нар. "денацификация" на Украйна. Руските войници са изпратени в Украйна, за да освободят населението от "нацисткия" режим. Но се оказва, че не ги посрещат като "освободители", следователно този наратив трябва някак да бъде адаптиран. И изведнъж "нацисти" стават вече не само хората в ръководството на страната, но и всички останали, проникнати от нацистката идеология. Така донякъде се оправдават действията на армията.

Как ще се отрази всичко това на по-нататъшния ход на войната? Ще отслаби или ще заздрави бойния морал на украинците?

М. Клайн: Кадрите от Буча са преломен момент за западните наблюдатели, защото вече е пределно ясно за какво става дума. Вече малцина ще могат да изтъкват абсурдния аргумент, че Украйна трябва да се предаде, за да спре проливането на кръв. Сега се вижда, че превземането на дадена територия не означава край на насилието, а че краят на сраженията поставя началото на друг вид насилие.

А разумни ли са призивите за пълно спиране на вноса на руски газ? Какво може да постигне това?

М. Клайн: Трудно е отвън да се надникне в процеса на вземане на решения в Кремъл. Но се вижда, че икономическата рационалност вече почти не играе роля. Струва ми се, че трудно можем да повлияем на краткосрочните решения на Москва. В по-дългосрочна перспектива обаче ефектът може да е много силен.

Призивите за предоставяне на Украйна не само на отбранителни, но и на нападателни оръжия се засилват. Има ли опасност от въвличането на НАТО в тази война?

М. Клайн: Доставките на оръжие все още не правят някого участник във войната. Те обаче могат да помогнат на Украйна да се защитава по-дълго време и да извоюва по-добра изходна позиция на масата за преговори. При налагането на забранена за полети зона нещата биха стояли по-различноа, защото това изисква и използването на сила. А тогава и рискът от въвличане във войната нараства осезателно.