Руски журналист: Путин реагира алергично на всеки намек за критика

През последните седмици отношението на руските елити, както и на държавната администрация към т.нар. специална операция в Украйна на няколко пъти се промени из основи, пише Александър Дубови на страниците на германския „Берлинер Цайтунг“.

Според автора началният шок от войната, преминал по-късно в еуфорично одобрение, междувременно бил заменен от почти повсеместни песимистично-фаталистични настроения. Макар всеобщата потиснатост и неодобрението към Путин да нараствали постоянно, все още Русия била твърде далеч от явна вълна на възмущение. Нямало и ясни представи за бъдещето на страната в ерата след Путин.

Още новини от Украйна

Всеобщо отрезвяване

Известното руско онлайн издание “Медуза”, което беше обявено от Кремъл за „чуждестранен агент“, публикува информации за разговорите на руския разследващ журналист Александър Перцев с държавни служители и членове на президентската администрация, която има славата на кабинет в сянка. Споделените пред Перцев мнения показвали, че е настъпило всеобщо отрезвяване. Сред управляващите кръгове в Кремъл вече нямало хора, които да са “изцяло доволни от Путин”.

От една страна, поддръжниците на войната не са доволни от напредъка на военните действия. Мнозина от тях настояват за поне частична мобилизация и за по-решителни действия, които да принудят Киев да се предаде. Но Кремъл не е готов да пристъпи към всеобща мобилизация. Икономическият либерален елит в правителството и извън него пък е недоволен от войната и от липсата на сериозни стъпки за дипломатическо решение на конфликта чрез преговори.

Путин отказва да приеме, че икономиката страда заради войната

Мащабът на санкциите и ефектите върху руската икономика явно предизвикат сериозна тревога сред руските елити. Според един от източниците през лятото се очакват проблеми в транспортния сектор и в здравеопазването. Никой не прогнозира завръщане към стария начин на живот. Надеждата на повечето от близките до Кремъл среди е, че някак ще оцелеят с помощта на нелегален внос и разширяване на търговията с Китай и Индия.

Според информацията на „Медуза“ руският президент отказва да приеме факта, че икономическите трудности са причинени от руската агресия в Украйна и реагирал алергично дори и на най-лекия намек за критика. В разговор с Путин губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов посочил, че има сериозен спад в сферата на строителството в региона, както и тежки логистични проблеми. Руският президент реагирал остро и му отговорил, че затрудненията в строителството нямат нищо общо със “специалната военна операция в Донбас”. Кремъл освен това все още не вярвал, че Европа наистина ще въведе ембарго върху вноса на петрол и газ, пише руското издание.

Реални планове за свалянето на Путин няма

Според източниците на “Медуза” разговор за бъдещето на Русия след Путин вече се води, но реални планове за неговото насилствено сваляне за момента няма. Сред обсъжданите имена като наследници на Путин се споменават Сергей Собянин - кмет на Москва, бившият президент Дмитрий Медведев и първият заместник-председател на президентската администрация Сергей Кириенко.

Въпреки всички недоволства и рискове, пред които руският елит е изправен, събеседниците на Перцев все пак споделят, че темата за смяната на Путин се води само в лични разговори. Като цяло убеждението е, че той ще напусне поста си само в случай на сериозно влошаване на здравословното му състояние.

Русия иска да анексира части от Украйна, Южна Осетия и Беларус?

Според информация на "Медуза" активно се работи по подготовката на референдуми за анексирането на т.нар. Донецка и Луганска народни републики и окупираните части от украинските области Херсон и Запорожие.

Възможната дата за тези референдуми зависи от развитието на бойните действия в Донбас. От днешна гледна точка реалистичната дата е 11 септември. Според събеседниците на "Медуза" по същото време може да се проведе и референдум за присъединяването на отцепилия се грузински регион Южна Осетия към Русия. Те смятат също, че е възможен и референдум за сливането на Русия и Беларус. Но това зависи и от президента на Беларус Александър Лукашенко. Той все още можел успешно да се противопостави.

“Русия губи бъдещето си”

Дори Путин да остане на власт, Русия вече понесе големи загуби от войната. Според наскоро публикувана статистика на руските тайни служби ФСБ до края на март страната са напуснали 3,8 милиона руски граждани. И макар да е ясно, че не всички са останали зад граница, и други източници сочат, че положението е сериозно, пише “Цайт”.

Според руското Обединение за дигитална комуникация само през април до 100 хиляди души са напуснали страната. Според забранената в Русия организация „Ok Russians“, която помага на руснаци, избягали в чужбина, само през март 300 000 души са обърнали гръб на страната. 57 процента от тях са имали сигурна работа, една трета са били заети в IT бранша, а почти 60 процента са на възраст под 35 години. “Русия губи бъдещето си”, обобщават от “Ди Цайт”.