Едно украинско село, държано като заложник от Русия

Петро цепи дърва в градината на къщата си. Възрастният жител на Яхидне наглася шапката върху главата си и казва: „Имах няколко кубика дърва за огрев, които изгоряха. За следващата зима ще трябва да си набавя нови". Но далеч не само неговите дърва за огрев са изпепелени. Петро живее със семейството си в Северна Украйна. Неговото село – Яхидне, в района на Чернигов, е било повече от месец под руска окупация. Тогава, през месец март, много къщи са били разрушени, а на почти 150 от общо 180 къщи в селото са нанесени сериозни щети.

Заложници в селското училище

По време на окупацията около 350 от жителите на Яхидне са били затворени в мазето на местното училище. На тъмно, без храна, подложени на унижения. 71-годишният Петро също е бил сред заложниците на руснаците: „Нямаше място за всички, въздухът не достигаше и някои починаха от задушаване", казва той. Общо тринайсет души са загинали, двама от тях около възрастта на Петро. Най-възрастният от заложниците е бил на 93 години, а най-младият – пеленаче на месец и половина. Общо 77 деца са били сред затворените в мазето на училището. Наоколо навсякъде се виждат разрушенията и следите от окупацията.

Седем души са били убити

Навън окупаторите са застреляли най-малко 7 човека. Разграбвали са зимнината на хората, клали са прасета и кокошки, унищожавали са велосипеди и инструменти, както и посевите на селяните. Само по спешна нужда разрешавали на хората от мазето, превърнати в затворници, да излизат навън. При това не всеки път, разказва Анатоли Василченко от Гражданската защита. "Руските войници унищожаваха всичко наред. Бяха заели позиции в горите, а тук им беше оръжейното депо. Ще оставим всичко, което все още може да се използва за нещо, останалата част ще изхвърлим или унищожим", казва той.

„Има още много боеприпаси"

В горите и по полетата, на гробищата или край пътищата – навсякъде в Яхидне, както и в целия район Чернигов, дебне опасност от неизбухнали снаряди, мини и ракети. Михаил Илиев ръководи екип от сапьори, които разчистват терена. "Трябва да претърсим всичко парче по парче и да унищожим всички боеприпаси", казва той. В близката горичка сапьорите унищожават част от откритите муниции чрез контролиран взрив. А в селото един от разчиствачите инструктира Петро за многото дебнещи опасности наоколо. Показва му листовка с различни видове мини, които могат да убият или да ранят тежко хората, като например особено коварната противопехотна мина "Pom-2", чиито жици за задейстане на експлозива са с дължина до 10 метра.

"Помирението е невъзможно"

Петро дава листовката на сина си. „Аз и без това вече не ходя никъде", казва възрастният човек. Ще му бъде достатъчно трудно да възстанови къщата и градината с пенсията си от стотина евро. „В Русия също има добри хора. Но докато Путин е на власт с тях не е възможно никакво помирение. Тази война все ще свърши някога, но няма как да се помирим с тях, защото те ще стигнат до края."