Там, където дъщерята на шейха рови в боклуците

"Би трябвало да се самоубия, много ме е срам." Той е всъщност шейх, но днес е принуден безпомощно да наблюдава как децата му ровят в боклука. Хиляди сирийчета в Ливан полагат тежък физически труд, за да не умрат от глад.

Тях всъщност не ги и виждаш. Под моста на една крайградска автомагистрала в околностите на ливанската столица Бейрут се вижда само един движещ се чувал с пластмасови бутилки. Изпод него се подават две кльощави крачета. Саладин пак усърдно е събирал. Събирал е всичко онова, което хората изхвърлят.

Децата от сметищата на Бейрут

От ранни зори детето рови из контейнерите за смет в столицата. "После продавам - плащат ми на килограм", разказва Саладин и гордо добавя, че изкарвал по 40 хиляди лири на ден. Малкото му братче уточнява, че всъщност са около 20-30 хиляди на ден - само в много добри дни се изкарват по 40-50 хиляди.

Тези 50 000 лири звучат респектиращо, но стойността им възлиза на по-малко от 2 евро. Децата говорят повече от сериозно за парите, които изкарват от събиране на боклуци, а зацапаните им личица придобиват изражение на възрастни хора. Единият е на 10, другият на 11 години. И двамата са бежанци от Сирия.

На няколко десетки километра от Бейрут, в долината Бекаа близо до сирийската граница, през последните години убежище намериха близо 1,5 милиона сирийски бежанци. И това са само официалните числа - броят им навярно е далеч по-висок. А Ливан е малка страна с едва 6-милионно население. На глава от населението Ливан е приел досега най-много бежанци в световен мащаб.

Зайнаб е нагазила до глезени в сметта. Тук децата сортират събраното. Зад мизерния лагер от импровизирани палатки и бараки се издигат планини от пластмаса, картон и други боклуци.

"Аз отговарям за найлоновите торбички. Събирам ги къде ли не, после ги тъпчем в чували и ги продаваме на фирмите за рециклиране. На килограм изкарваме по 3-4 хиляди лири - колкото да утолим глада си", разказва момичето. И повдига рамене в отговор на въпроса колко време е необходимо, за да събере един килограм найлонови торбички. За които получава по-малко от 20 цента.

Безподобна мизерия

Бащата на Зайнаб всъщност е шейх, много уважаван предводител на клан в Сирия. Днес шейх Закария е принуден безпомощно да наблюдава как семейството му рови из боклука и гладува.

"Аз съм старейшина и шейх. Направо ме е срам да го призная, но ние наистина сме принудени да живеем от сметищата. Икономическата криза в Ливан ни засегна много тежко. Обикновено купувам за семейството по пет пакета хляб на ден, защото сме 13 души. В момента не можем да си позволим и два пакета. Аз се храня само веднъж дневно", обяснява шейхът.

Икономическата ситуация в Ливан наистина сериозно се влоши, а това силно обременява сирийските бежанци. По данни на ООН 90% от тях живеят в дълбока бедност и се нуждаят от помощи. Тези помощи бежанците получават обаче в ливански лири, а не в долари. Затова парите им изведнъж се стопиха поради 90-процентовата инфлация в страната.

"Помощите не стигат дори за нафта или за чувал захар. Готвим на газ, а газовата бутилка струва 500 000 лири. Живеем в палатка, но трябва да плащаме и наем от 350 000. Токът ни излиза половин милион. Парите за нищо не стигат. Какво мога да сторя? Всъщност би трябвало да се самоубия, защото вече не мога да помагам на децата си", казва шейхът.

Синът му Салем тъкмо се прибира. 12-годишното момче не ходи на училище, защото се налага да работи на полето. Вади картофи и мъкне чували - твърде тежка работа за дете на неговата възраст.

"Чувалите тежат по 60 килограма. Понякога успявам, друг път не. Аз самият тежа 40 килограма. След работа много ме болят краката", оплаква се Салем. Той се скъсва от работа за един долар на ден. Според ООН поне една трета от сирийските деца в Ливан не са и стъпвали в училище, а близо 30 000 са принудени редовно да работят.

"Името ѝ е Ватан"

Децата на шейха познават Сирия единствено от разказите на възрастните - вече твърде дълго живеят в Ливан. Бежанският лагер се е превърнал в тяхна родина, колкото и да не го харесват. "През лятото е същински ад. Всички спим в една стая, която няма прозорци", разказва 11-годишната Шад.

Майка ѝ обаче предпочита лятото. "На жегата се издържа. Много по-сериозен проблем е зимата с дъждовете и снеговете. Покривът на палатката се продънва и по цяла нощ трябва да изгребваме водата или да ринем сняг, иначе палатката съвсем ще рухне."

Всички те искат да се върнат в Сирия. Но се боят от режима на Асад, а момчетата ще трябва да влязат в армията. Да не говорим, че бежанците са дамгосани като "предатели".

Едно току-що проходило момиченце преминава с неуверени стъпки наблизо. "Името ѝ е Ватан", казва майката и добавя: "С нея се чувстваме малко по-близо до Сирия". Защото Ватан това и означава: Родина.