Макар с отслабени позиции, Байдън смята трайно да мобилизира Запада за отпор срещу Москва

Как да мобилизираш трайно Запада за действия срещу войната в Украйна, щом си изгубил част от дипломатическия си авторитет и политически кредит? Джо Байдън обаче смята да направи точно това на предстоящите срещи на върха на Г-7 и НАТО.

Седемдесет и девет годишният демократ ще отпътува в събота за Германия – домакин на форума на седемте големи демокрации от Г-7 (САЩ, Германия, Франция, Италия, Япония, Великобритания и Канада).

След това ще замине за Испания, където се събира западният военен алианс.

Джо Байдън много добре знае какво да очаква.

"Където и да пътувам по света (за срещи с други лидери, бел. АФП), познайте какво? Те ме поглеждат и аз им казвам: "Америка отново е тук". Те ме поглеждат и ми казват: "Докога?", разказа той неотдавна на синдикално събитие.

Докога?

Въпросът може да прозвучи и другояче: докога Джо Байдън ще може да вдъхновява отпора, даван на Русия, чрез мащабни оръжейни доставки и тежки икономически санкции?

И то в момент, когато по цял свят скачат цените на енергията и храните – вследствие и на войната в Украйна, и на санкциите, и на пандемията от КОВИД-19.

"В определен момент това ще се превърне в състезание по издръжливост – какво могат да понесат руснаците и какво е готова да понесе Европа", коментира във вторник Джо Байдън.

Но въпросът е също и какво са готови да изтърпят САЩ. Украйна вече заема далеч по-малко място в американските телевизионни новини, отколкото рискът от рецесия, инфлацията или рекордната цена на бензина.

Американците, въодушевени консуматори и запалени автомобилисти, наказват за това своя президент с анемичен рейтинг – някъде към 40 на сто.

Така че според мнозина наблюдатели демократите ще отнесат плесница на парламентарните избори през ноември. Това ще означава президентът да изгуби крехкото си мнозинство в парламента и ще постави под въпрос кандидатурата му на изборите за държавен глава през 2024 г. – амбиция, афиширана от него днес.

Джо Байдън успяваше досега да забулва тези огорчаващи обстоятелства на международната сцена.

Той разчита в Германия да бъдат огласени "конкретни предложения за засилване на натиска върху Русия", каза в сряда високопоставен служител от изпълнителната власт в САЩ, без да добави подробности.

Същият източник посочи, че темата за стремително поскъпващата енергия ще бъде "в центъра на дискусиите". Което ще е връщане към изворите за Г-7, създадена в отговор на петролните шокове от 70-те.

Вече без "нагласа за триумф"

Но атмосферата вече не е като при последната обиколка на Байдън в Европа през март, когато Западът гръмко изтъкваше своето единство.

Конфликтът в Украйна взе нов обрат и се концентрира в източната част от страната, приемайки формата на позиционна война.

"Първоначалната нагласа за триумф, когато давахме (на украинската армия) леки, общо взето евтини оръжия и противотанкова техника, трябва да се превърне в по-силна и дългосрочна подкрепа" във военен план, подчертава Макс Бергман от Центъра за стратегически и международни изследвания.

"Това ще е (. . .) наистина трудно за европейските армии. И предизвикателство за нас" – Съединените щати, прогнозира експертът.

Друго предизвикателство чака Джо Байдън – да поддържа възвърналия се плам на НАТО и може би да се възползва от отбиването в Мадрид, за да се справи с една заплетена ситуация.

Защото Турция заплашва да блокира присъединяването на Швеция и Финландия към алианса, горещо подкрепяно от американците. Високопоставена служителка от Белия дом обаче увери, че Вашингтон гледа все така с "оптимизъм" на възможността да стигне до консенсус с Анкара.

Като оставим настрана Русия, Джо Байдън смята да привлече нови подкрепления в стремежа към своя голям стратегически приоритет – изграждането на единен фронт срещу Китай.

В резултат на което според Белия дом НАТО ще приеме нова "стратегическа концепция", в която за пръв път ще бъдат посочени предизвикателствата, поставяни от Пекин.

А Г-7 според същия източник изглежда ще отправи предупреждения във връзка с търговските практики на Китай. Освен това големите индустриални сили се канят да формират "партньорство", работещо по инфраструктурните доставки за развиващите се страни, наводнени с мащабни китайски инвестиции.