От болшевиките до Путин: история на руските фалити

През 1918 година, съветският революционер Лев Троцки казва на изумените западни кредитори по повод отхвърлянето на руския външен дълг: „Господа, бяхте предупредени!“ Той им напомня, че отказът за погасяване на дълга от царската епоха е една от основите на манифеста по време на провалената революция през 1905 година. Над 1 век по-късно, Русия е на ръба на нов фалит, но този път предупреждение нямаше, пише в свой материал Reuters, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Малцина очакваха, че нападението на Русия срещу Украйна ще предизвика такъв яростен отговор от Запада, който прекъсна почти всички връзки на Русия с глобалната финансова и разплащателни системи. Ето и обзор на основните събития свързани с дълга през последните 100 години:

Още новини от Украйна

1918: Отхвърляне на дълга

Малко преди революцията от 1917 година, Русия е най-големият кредитополучател в световен мащаб, след като тегли огромни суми, за да финансира своята индустриализация и железопътна мрежа. Но болшевиките виждат, че царската индустриализация загърбва интересите на работническата класа и отхвърлят целия чуждестранен дълг. Те казват „няма да платим и дори да можехме, пак нямаше да го направим“. И това е политическа заявка, казва Хасан Малик, старши анализатор в Loomis Sayles и автор на книгата „Банкери и болшевики: Международни финанси и руската революция“.

Въпреки усилията на Троцки да ги предупреди, фалитът шокира света, особено Франция, чиито банки и граждани губят огромни суми пари. „Инвеститорите не взеха заплахата сериозно, защото смятаха, че от нея ще пострадат и самите болшевики,“ казва Малик. По негови изчисления задълженията са били на стойност най-малко 500 млрд. долара при цени от 2020 година, може би дори повече. Москва признава част от тези задължения едва в средата на 80-те.

1991: СССР до Русия

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година, Русия спира да обслужва част от чуждестранния си дълг, който наследява от бившите съветски републики. Андрей Вавилов, заместник-финансовият министър на Русия между 1994 и 1997 година заяви, че в края на 1992 година Руската федерация е имала дълг от около 105 млрд. щатски долара от Съветската епоха, а собствените ѝ задължения са били за около 2,8 млрд. долара.

Парижкият клуб признава Русия за страна кредитор защото приема наследения дълг, пише Вавилов в своята книга „Руският обществен дълг и финансовите сривове“. През 1996 Русия се договаря със страните да преструктурира дълг от 28 млрд. доалра и получава разрешение да прехвърли основните плащания от Съветската епоха за следващото десетилетие. Но поради последвала финансова криза, Москва успява да изчисти задълженията си от този период едва през 2017 година.

1998: Фалит и финансова криза

До 1997 г. сривът на цените на петрола намали приходите от руския износ. Външният дълг, който беше близо 50% от БВП през 1995 г., се е увеличил до 77% през 1998 г., според Вавилов, който обвини огромните заеми от МВФ/Световната банка. Русия събира много малко данъчни приходи и разчита на краткосрочни държавни облигации, известни като ГКО, за да покрива разходите. Но става все по-трудно да ги прехвърля и скоро трябваше да харчи все по-големи суми за защита на рублата. „Колкото повече правителството настояваше, че ще застане зад валутата и ще изплати дълговете си, толкова повече инвеститори заключиха, че е време за продажба“, казва Крис Милър в книгата си „Путиномика: власт и пари във възраждаща се Русия“.

Месец преди фалита МВФ събра пакет от помощ от 22,6 милиарда долара, но „пазарът очакваше обявяването на допълнителни 20 милиарда долара“, пише Мартин Гилман, представител на МВФ в Москва по това време в книгата си „Без прецедент, без план: Дефолта на Русия от 1998 година“. На 17 август 1998 г. Русия развя бялото знаме и обезценява рублата, като обявява, че вече не може да плаща дълг в рубли, и въвежда тримесечен мораториум върху някои външни задължения. Руските банки, които са инвестирали значителни суми в държавни облигации и имат широка валутна експозиция, също се сриват.

2022: Принудителен фалит

Независимо от катастрофалното си финансово състояние през 1998 г. Москва продължи да изплаща задължения по своите еврооблигации. Сега страната разполага с много пари, но може и да не избегне фалита. За да заобиколи санкциите, Кремъл предлага на чуждестранните кредитори да отворят руски банкови сметки, за да получават плащания в алтернативни на долара валути. На теория инвеститори извън САЩ могат да се съгласят с тези условия, но притежателите на облигации в САЩ не могат, след като лицензът на Министерството на финансите на САЩ, който им позволява да приемат руски плащания, изтече през май. Милър, автор на "Путиномика", каза, че Русия ще се бори със зъби и нокти, за да избегне неизпълнението на еврооблигации. „Длъжностните лица от централната банка и финансовото министерство са изградили кариерата си върху повторното стабилизиране на образа на Русия като кредитор, на който може да се има доверие на международните пазари“, каза той. „Желанието им да избегнат нов фалит е вградено в тяхната същност“.