Китай спря да инвестира в Русия

Китай не е финансирал никакви нови проекти в Русия, Шри Ланка и Египет чрез своята инициатива „Един пояс, един път“ през първата половина на тази година, като този спад допринесе за продължаващото намаляване на парите, изразходвани за проекта, пише Bloomberg, предаде Bloomberg TV Bulgaria.

Финансирането и инвестициите по проекти, свързани с „Един пояс, един път“ (BRI) през първите шест месеца на тази година, възлизат на 28,4 милиарда долара, което е спад от 29,4 милиарда долара през същия период на миналата година, според проучване на Green Finance & Development Center, филиал на университета Фудан в Шанхай.

Още новини от Украйна

„Един пояс, един път“ започна да губи инерция през 2017 г., след като Китай засили капиталовия контрол, за да спре спада на собствената си валута и все по-голям брой задгранични проекти изпаднаха в затруднение. Пандемията изостри тези проблеми, като страните в Азия и Африка изпитват затруднения да изплащат заемите си и да не изпаднат в неизпълнение. Това е отразено в новите данни, които показват 40% спад спрямо първата половина на 2019 г.

Около 11,8 милиарда долара от участието на Китай в BRI през първата половина на годината бяха похарчени за инвестиции, а 16,5 милиарда долара за строителни договори, частично финансирани от китайски заеми. Това увеличи общия финансов ангажимент на Китай от стартирането на инициативата през 2013 г. до 931 милиарда долара. Енергията и транспортът продължават да бъдат във фокуса на BRI при инфраструктурните проекти, заемайки 73% от общите разходи през първите шест месеца на тази година, спрямо 63% преди година. Най-големият дял от финансирането отиде в Близкия изток, който получи една трета от общия размер.

Саудитска Арабия беше най-големият получател на инвестиции с около 5,5 милиарда долара нови средства, докато Ирак получи около 1,5 милиарда долара за строителство. Филипините и Сърбия също се възползваха от значителни нови строителни проекти. Русия остава вторият по важност партньор при разходите в енергийния сектор между 2013 г. и 2022 г., въпреки че през януари-юни там не са добавени нови средства от BRI. Тя е втора след Пакистан и следвана от Ирак и Саудитска Арабия.

Според проучването нито един въглищен проект не е получил средства през първото полугодие. Това продължава тенденцията от 2021 г., когато през първата половина на годината не са изразходвани пари от BRI за въглищни проекти. Президентът Си Дзинпин обяви през септември миналата година, че Китай планира да спре изграждането на нови въглищни електроцентрали в други държави, година след като обеща да направи Китай въглеродно неутрален до 2060 г. Този ход може да сложи край на един от последните източници на международно финансиране за изгаряне на най-мръсното изкопаемо гориво, тъй като повече от 70% от всички въглищни централи, построени днес, разчитат на китайско финансиране.

Разходите за технологии скочиха с общо 300% и с 209% в здравния сектор през първата половина на 2022 г., докато инвестициите в логистика, потребителски продукти и селско стопанство намаляха. Програмата BRI на Китай беше критикувана от западните нации през последните години, като САЩ и други я обвиняват, че използва „дългова дипломация“, за да направи развиващите се държави по-зависими. Пекин отхвърли тези обвинения и проектът доведе до разработването на важни и необходими инфраструктурни проекти в някои държави. На срещата на върха на Групата на седемте миналия месец САЩ съживиха инициатива, която беше представена като директна алтернатива на китайската програма. „Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции“ има за цел да финансира проекти в страни със средни и ниски доходи в размер на 600 милиарда долара през следващите пет години, предимно чрез инвестиции от частния сектор и с известно финансиране от правителствата.