На 6 юли в Казахстан се отбелязва празникът на столицата

Нур-Султан, до март 2019 г., известен като Астана, е столица на Казахстан. Според официалната оценка за 2020 г. населението на града надвишава 1,1 милиона души. Намира се в северната централна част на страната, по поречието на река Ишим. Град Нур-Султан е разположен в центъра на Казахстан, заема площ от над 722 квадратни километра.

След като стана столица на страната, Нур-Султан се превърна в политически, икономически и културен център на независим Казахстан, както и основен център на дипломацията, мироопазването и международното развитие.

Новата столица стана известна по цял свят и получи световно признание – през 1999 г. с решение на ЮНЕСКО тя получи титлата „Град на света“.

Икономическите показатели на Нур-Султан

През 24-годишната си история град Нур-Султан се е превърнал от провинциален град в регионален икономически център.

Брутен регионален продукт и бизнес сектор

През 2020 г. брутният регионален продукт (БРП) на град Нур-Султан възлиза на 7,81 трилиона тенге, това е ръст 303 пъти в сравнение с 1997 г. За периода януари-юни 2021 г. брутният регионален продукт на град Нур-Султан е 3 210 908,6 милиона тенге, или 105,1% в сравнение със съответния период на 2020 година.

В парично изражение показателите на БРП непрекъснато нарастват в продължение на двадесет и две години, като леко намаляват през 2020 г. поради глобалната пандемия от COVID-19. През 2020 г. производството на стоки представлява 14% от общия БРП, а производството на услуги - 81%. Останалото са данъци върху продуктите. По този начин услугите от различни видове — търговия, сделки с недвижими имоти, финанси и застраховане — дават повече добавена стойност от производството.

В града са регистрирани 84 067 предприятия, от които 305 големи, 504 средни и 83 230 малки. В сравнение с 1999 г. броят им се е увеличил 13 пъти. Повечето фирми работят в търговията, строителството, образованието, телекомуникациите и производството.

Бизнес секторът е основната сфера на заетост в столицата – всеки трети жител на Нур-Султан е зает в частния сектор, който представлява около 50% от БРП. Бизнес секторът осигурява около половината от данъчните приходи.

Инвестиции

От 2003 г. инвестициите в град Нур-Султан надвишават 11 трилиона тенге. Според статистиката на Националната банка от 2014 до 2020 г. обемът на привлечените чуждестранни инвестиции възлиза на 4,3 милиарда долара.

Освен това благоприятното местоположение на града в центъра на евразийския континент прави столицата икономически изгоден транспортен, комуникационен, логистичен и финансов център – естествен мост между Европа и Азия и точка на интеграция на региона в глобалната икономика. Поради тази причина столицата се превърна в най-големия бизнес център на Казахстан, където промишленото производство се увеличи повече 30 пъти. Ето защо в Нур-Султан бе открит Международен финансов център „Астана“, първата организация от този вид в региона.

Освен финансов, търговски и транспортен хъб, Нур-Султан е и център за иновации, зелени технологии и устойчиво развитие, роля, която градът изпълни перфектно като домакин на „ЕКСПО 2017“, в което участваха близо 100 държави, фокусирайки се върху темата „Енергията на бъдещето“. Сега Международният център за зелени технологии и инвестиционни проекти продължава наследството на „ЕКСПО 2017“.

Нур-Султан като център на дипломацията

Нур-Султан се превърна в център на дипломацията, където стартират регионални и глобални инициативи за укрепване на сигурността и сътрудничеството, разширяване на търговията и насърчаване на устойчивото развитие. Например, именно в Нур-Султан председателят на КНР Си Дзинпин обяви създаването на инициативата „Един пояс, един път“, за реализацията на която Казахстан има голям принос. Там беше внесено предложение за създаване на Евразийски икономически съюз. През 2010 г. в Нур-Султан се проведе среща на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). На тази среща бе приета Декларация от Астана, в която е изложена смела визия за бъдещето на Евразия. Държавните и правителствените ръководители представиха визия за „свободна, демократична, обща и неделима евроатлантическа и евразийска общност за сигурност в пространството от Ванкувър до Владивосток, основана на съгласувани принципи, съвместни ангажименти и общи цели“.

В столицата на Казахстан се проведоха важни регионални срещи за сигурност и сътрудничество, срещи за сътрудничество и мерки за доверие в Азия, Шанхайската организация за сътрудничество, Общността на независимите държави, Организацията на договора за колективна сигурност, Съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави, както и първата работна консултативна среща на държавните глави от Централна Азия. В столицата се провеждат и големи междупарламентарни форуми.

Градът бе домакин на няколко кръга на процеса от Астана, който остава една от малкото платформи, обединяващи всички основни страни по сирийската криза.

В областта на етническото и религиозно разбирателство в столицата продължава да се провежда на всеки три години конгрес на лидерите на световните и традиционните религии, признат за основна международна платформа за междурелигиозен диалог.

Туризъм и култура в Нур-Султан

Съвременният Нур-Султан съчетава уникална футуристична архитектура и казахска култура. В града работят ред образователни и културни институции, включително няколко университета: Университетът „Назарбаев“, Евразийски национален университет „Л.Гумильов“, Казахски национален университет по изкуствата, Казахски агротехнически университет „С.Сейфулин“, Казахстански клон на Московския държавен университет „М.Ломоносов“, Медицински университет „Астана“ и други.

Нур-Султан разполага и с опера, симфоничен оркестър, музеи и търговски центрове с уникална архитектура. Той е дом на много впечатляващи сгради на държавните институции, като президентския дворец, сградите на Парламента и Върховния съд.

Забележителните туристически места включват Байтерек, 97-метрова кула, построена през 1997 година. Тя олицетворява казахската народна приказка за митичното дърво на живота и вълшебната птица на щастието. Височината на кулата отбелязва годината, в която Нур-Султан става столица на страната през 1997 година.

Други уникални архитектурни структури включват Двореца на мира и разбирателството, проектиран във формата на пирамида от известния британски архитект Норман Фостър; търговски и развлекателен център „Хан Шатър“ – най-висока в света сграда с форма на шатра; най-отдалеченият от морето аквариум „Думан“; театър за опера и балет „Астана Опера“; най-голямата джамия в Централна Азия „Хазрет Султан“; катедрала „Успение Богородично“; католическа катедрала „Пресвята Дева Мария“; синагога „Бейт Рахел Хабад Любавич“; Централна Концертна зала „Казахстан“; монумент „Казак Ели“; Музей на модерното изкуство и президентски културен център.

Също така отражение на напреднала художествена култура на Нур-Султан е Градската галерия за съвременно изкуство. Галерията се намира в емблематичния Дворец на мира и разбирателството. По-традиционни изкуства могат да бъдат намерени в руския драматичен театър „Максим Горки“. Този театър е основан през 1899 г. и е един от най-големите и популярни драматични театри в Централна Азия. Програмата на театъра включва пиеси на Уилям Шекспир, Тенеси Уилямс, Антон Чехов, Николай Гогол и други.