Защо толкова много хора в Русия доносничат

От началото на инвазията в Украйна, все повече руснаци подават сигнали срещу хората, които не подкрепят войната. ДВ търси причините в разговори с експерти.

Баща разобличава дъщеря си, че е против войната в Украйна. Мъж сигнализира на полицията за спор с колега за руската инвазия, а друг се оплаква от публикация във "Вконтакте" за подигравка с буквата Z. Всички тези случаи са били последвани от разпити в полицията, макар и не от съдебни процеси.

В Русия обаче зачестяват и доносите, от които последствията са тежки. При един от случаите възрастна жена се е оплакала от антивоенни лозунги върху етикетите на цените в супермаркет в Санкт Петербург. Заради това артистката Саша Скочиленко е била задържана и заплашена от присъда от до десет години затвор.

Отдушник на агресията

Психоложката Мария Потудина смята, че доносите изпълняват ролята на своеобразен отдушник. "В Русия хората отдавна не могат да изразяват директно недоволството си. Разобличаването е сравнително сигурно средство за освобождаване от агресията, дори и да не е насочено конкретно срещу определен човек", обяснява тя. "Това е начин да се разграничиш от другите, да защитиш средата си от алтернативните възгледи, да осигуриш ред, да упражниш контрол и да накажеш "лошите", които държавата смята за "предатели".

Според нея доносите са свързани с нуждата от усещане за власт, за това, че се решава чуждата съдба. Хората се опитват и да компенсират своето ниско самочувствие и да се идентифицират с онези, които разполагат с по-голям авторитет.

Като пример Потудина посочва блогъра Гаспар Авакян, който подал сигнал срещу популярния в Русия актьор и комик Максим Галкин за изказванията му срещу войната. В момента жалбата му се разглежда от разследващите органи. Галкин, който е противник на руската агресия в Украйна, избяга в Израел след началото на войната.

Дребни радости и ползи от доноса

Антроположката Александра Архипова коментира, че хората подават доноси и за да придобият материална изгода, както и защото искат да отмъстят на някого. Други го правят просто от инстинкт за самосъхранение. „В Съветския съюз съществуваше закон, според който отказът да се съобщи за нещо на властите се наказваше", казва тя. Според антроположката третата и най-проблемна причина е, когато някой го прави по идеологически причини.

От началото на март в Русия са били образувани повече от 2000 дела за "дискредитиране" на руската армия. Според активисти средната глоба за това е 35 000 рубли (или 620 евро).

Руските съдилища разглеждат около 40 такива дела всеки ден, казва Павел Чиков, който ръководи правозащитния проект "Агора". Максималната присъда, която предвижда законът, е 15 години затвор. Такива дела се образуват най-вече след доноси.

Политиката насърчава разобличенията

Историкът Сергей Бондаренко от друга правозащитна организация - "Мемориал" - изтъква, че в съветската епоха, доносите са били по-скоро скрит инструмент. Днес нещата са по-сложни, но не по-малко ужасни, защото хората наистина са изолирани.

Според него хората, които подават подобни сигнали очакват реакция от държавата. "Властите убеждават хората да го правят чрез заплахи и обещания за неща, от които хората се нуждаят. Може да се каже, че те са почти примамени да постъпват така", казва Бондаренко.

Мария Потудина и Александра Архипова споделят това мнение. "Речите на президента за националните предатели насърчават всякакви доноси", казва още Потудина. Според Архипова те са "инструмент в студената гражданска война, която се води в Русия".

Антроположката смята, че не може да се обобщава, че хора на определена възраст или от определен пол доносничат. "Хората си мислят, че единствено по-възрастните подават сигнали, но повече или по-малко всички го правят."

Според Архипова все по-често се осъждат изказвания, направени на улицата, в училищния двор или дори в песни. Единственото, на което се основават разследванията, в тези случаи е доносът, казва тя.

Хората се противопоставят на истината, за да не полудеят

"За много руснаци войната не съществува. За тях войната е, когато собствените им деца гладуват, мъжът им отива на фронта, а къщата им е бомбардирана. Това е много удобен светоглед", посочва още Архипова.

Много по-лесно е за хората да вярват, че война няма. "Да признаеш, че си гражданин на държава, в чието име се води безумна, шизофренична война, е много трудно. Защото това разрушава всички основи на лоялността към държавната власт", каза Архипова.

Според историка Сергей Бондаренко "много хора не осъзнават какъв ужас, какви престъпления се случват. В повечето случаи те се придържат към идеята, че това са постановки." Той казва, че отговорност за това носи телевизията, която размива представата на руснаците за реалността.

"Много е трудно да живееш постоянно със съзнанието, че собствената ти страна убива невинни хора", казва Мария Потудина. Тя посочва, че средностатистическият руснак е безпомощен и безсилен срещу Кремъл. Въпреки това психоложката призовава да се избягва черно-бялото възприятие и деленето на руснаците на "добри" и "лоши". Според нея хората в страната се противопоставят на очевидната истина и се придържат към фалшивите образи, за да не полудеят.