Оставката на Драги: Типична италианска драма в прекалено нетипични условия

Едно трябва да се признае на Марио Драги: по отношение на продължителността на мандата си той не отстъпва на други италиански министър-председатели преди него. С 18-те си месеца на власт Драги е дори над средната продължителност на всички 67 италиански правителства в периода след Втората световна война.

Около тази оставка имаше всичко, но не и основателна причина

Италия е свикнала с правителствените кризи и постоянните промени. Това прави страната не съвсем стабилна от външна гледна точка, но пък политически интригуваща. Италианските избиратели се наслаждават на спектакъла със смесица от възторг и неодобрение. Тази оставка - както и много други преди нея - наподобява на опера: има драма, завист, негодувание и ревност.

Имаше от всичко по малко, но нямаше истинска политическа причина. Става дума за невротичния страх от недооценяване и стремеж към изтъкване на левия популист Джузепе Конте, който торпилира широката коалиция на "националното единство".

Сега десните популисти усещат възможност да си осигурят за първи път триумф на предстоящия вот и начело на правителство след евентуалните нови избори да застане крайнодясната Джорджия Мелони. Тя оглавява проучванията на общественото мнение с партията си "Братята на Италия".

Все още е под въпрос дали Мелони ще успее да състави дясна коалиция със супер-еготата Силвио Берлускони ("Форца Италия”) и Матео Салвини ("Лига”) и да сформира по-стабилно правителство от многото си предшественици. Може би пък социалдемократите, които са разделени в две партии, ще успеят да сформират лява коалиция в предизборната кампания.

Оставката на Драги е лош знак не само за Италия, но и за ЕС

Безпартийният Марио Драги, който застана начело на правителството на "националното единство” като технократ след краха на левите популистки правителства, ръководени от антисистемното движение "5 звезди", всъщност направи всичко както трябваше. Той изведе Италия от Ковид кризата и осигури безпрецедентно големи помощи и заеми от ЕС за възстановяване на силно задлъжнялата страна.

Драги осигури на Италия по-голямо влияние в ЕС в сравнение с евроскептичните си предшественици. Като бивш председател на Европейската централна банка той е добре запознат с икономиката, но не успя да предотврати рязкото повишаване на инфлацията.

Фактът, че видимо изтощеният Драги сега се отказва, е лош знак както за Италия, така и за Европейския съюз. В условията на надвиснала рецесия, на енергийна криза, на противопоставянията с Русия за нейната чудовищна война срещу Украйна е необходима силна и практична Италия. Тя сега отново ще изгуби месеци във вътрешнополитически дреболии, а сложната ѝ, напълно фрагментирана партийна система ще отслаби Европейския съюз.

Италия в твърде голяма и важна, за да се провали

Ако реформите, започнати от Драги след десетилетия отлагане, сега отново бъдат спрени, това може да се отрази само негативно за италианската икономика и общество. Пазарите вече реагират с понижаване на цените на акциите, натиск върху италианските банки, които и без това изпитват затруднения, и повишаване на лихвените проценти по държавните облигации.

Следващото правителство, особено ако бъде оглавено от десни популисти с проруски виждания, ще има трудности да преведе изключително задлъжнялата Италия през предстоящите бурни времена. Но ако Италия фалира, общата европейска валута ще се окаже под натиск, а Европейският съюз ще се разклати. Италия е твърде голяма и важна, за да се провали.

В началото на мандата си Марио Драги беше обявен за последния шанс закъсалата Италия да се изправи на крака. Изгубен ли е напълно този шанс?

Датата за редовни избори така или иначе щеше да бъде определена за началото на следващата година. Най-късно дотогава безпартийният технократ Марио Драги ще трябва да се оттегли. Драмата е изтеглена само с шест месеца напред в политическия дневен ред, но точно в средата на многобройните кризи, свързани с инфлацията и последиците от войната.

Автор: Бернд Ригерт