Спасителят на еврозоната Марио Драги не успя да спаси Италия от поредната политическа криза

Марио Драги пое юздите на италианското правителство преди 18 месеца. Тогава мнозина в Италия, а и в Европа въздъхнаха с облекчение. Човекът, възприеман като спасител на еврозоната в разгара на кризата там, сега ще се погрижи и за Италия в момент на поредна политическа криза, си казаха те.

До правителството на Драги тогава се стигна след поредната правителствена криза в Италия. Тя беше предизвикана от центристката партия „Италия Вива” на бившия премиер на Италия Матео Ренци. Тази политическа сила бе съставена в резултат на отцепване от лявата Демократическа партия и тя беше в състава на второто правителство на Джузепе Конте, включващо и демократите, и антисистемните от „Движение 5 звезди”. Ренци не харесваше стила на управление на Конте. В разгара на коронавирусната пандемия и въведеното извънредно санитарно положение Конте имаше право да налага антиковидни мерки чрез така наречените „постановления на председателя на правителство”, без те да се обсъждат и гласуват в парламента. На Ренци това се стори като еднолично управление. Освен това той искаше и по-голяма яснота как ще се използват европейските средства за подпомагане на закъсалата от пандемията италианска икономика. Заради всичко това Ренци изтегли министрите си от правителството на Конте и то падна.

Така се стигна до предложението от президента Серджо Матарела Марио Драги да оглави правителство на националното единство, възприемано и като правителство на националното спасение във време на криза. В широката коалиция на Драги влязоха антисистемните, левоцентристите, центристите, десноцентристите и крайнодесните. Единствено отказа да се включи в подобна разнородна и противоестествена коалиция патриотичната партия „Италиански братя” на бившата министърка в четвъртото правителство на Берлускони – Джорджа Мелони.

Преди 18 месеца в Италия мнозинството от политическите партии решиха да подкрепят именно Драги като премиер заради свършеното от него като ръководител на Европейската централна банка. За осем години под ръководството на Драги ЕЦБ предприе мерки, които при дебюта на еврото преди около 20 години бяха смятани за немислими - намаляване на лихвите до почти отрицателни стойности, масирано купуване на активи на пазарите и отпускане на огромни заеми на банките. За да спаси еврозоната, Драги каза, че е готов на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го упрекнаха тогава, че е насърчил свръхзатъналите в дългове страни от еврозоната да не се реформират. Драги бе упрекнат и заради ниските лихвени проценти. А в германското издание "Билд" той дори бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - вампир, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората.

Драги е завършил икономика в университета „Сапиенца” в Рим и има и докторантура в икономическата сфера от Масачузетския технологичен институт. Кариерата му е богата. Преди да стане ръководител на ЕЦБ, той бе преподавател по икономика в редица италиански университети. Представлявал е Италия в Световната банка от 1984 г. до 1990 г. През 1991 г. става главен директор в министерството на хазната, което днес вече не съществува. Този пост той заема 10 години при няколко италиански правителства от ляво и от дясно. На този пост той е организатор на големите приватизации, извършени в страната от 1996 г. до 2001 година. През 2005 г. оглавява Италианската централна банка. Преди това е за кратко в ръководството на американската банка „Голдман сакс”.

Любопитно е, че през 1970 г. в дисертацията си в университета „Сапиенца” Драги заключава, че евентуална единна валута в Европа би било лудост и че изобщо не трябва да се реализира такъв проект. Парадоксално няколко десетилетия по-късно именно той трябва да спасява една такава лудост от голяма криза.

Оглавявайки правителството на националното единство в Италия преди 18 месеца, Драги започна важни реформи, които ЕС изискваше, за да отпусне средствата за възстановяване на икономиката, пострадала от пандемията и локдауните. Някои от реформите, като тази на пословично бавната съдебната система, Италия чакаше от години.

Миналата година Драги наследи управлението на една страна, преминала през няколко локдауна заради коронавирусната пандемия. Той трябваше да направлява поетапното излизане от това състояние, както и да направлява ваксинационната кампания срещу Ковид-19 и навлизането в широка употреба на зеления сертификат. Тези мерки, породили обаче и доста недоволство в страната, целяха да спасят Италия от нов пълен локдаун с напредването на новите вълни на заразата през зимата. От тази пролет правителството на Драги започна да разхлабва антиковидните мерки, а на 1 юни обяви окончателното им отпадане. Остана в сила само носенето на маски във вътрешния обществен транспорт и в здравните заведения и задължителната ваксинация за здравния персонал.

През първата година на управление на Драги Италия започна да получава първите пари от пакета от около 200 милиарда евро за постковидно икономическо възстановяване на страната.

През тази първа година на управление на Драги за него се заговори и като за евентуален нов неформален лидер на ЕС редом с френския президент Еманюел Макрон след оттеглянето на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия. В края на 2021 г. Италия, ръководена от Драги, получи признание и от авторитетното списание "Икономист", определило я за страна на годината, което се присъжда обикновено на държави, преминали през важни промени.

В края на миналата година обаче се заговори, че Драги може да се оттегли от премиерския пост и да бъде избран за президент – една доста по-церемониална роля в страната. Самият Драги официално никога не е обявявал, че се кандидатира за президентски мандат, но това е типично за италианските президентски избори. Там може и да има официални кандидати за президент, но може и само да се споменават имена, гласува се тайно в парламента, оформят се коалиции в подкрепа на някоя видна личност за поста и накрая се избира държавен глава.

В края на декември на годишната си пресконференция Драги заяви, че е изпълнил онова, което е имал за мисия - да преведе страната през пандемичната криза и да осигури европейското финансиране за италианския план за възстановяване на икономиката. Мнозина възприеха това като желание на Драги да приключи с премиерската кариера, да остави управлението на политическите партии и да се пресели в президентския дворец Куиринале.

Тогава зад идеята за „Драги президент на Италия” застана левоцентристкият лагер, а десноцентристите се обединиха зад идеята бившият премиер Силвио Берлускони да бъде избран на поста. После Берлускони отпадна от надпреварата, тъй като перспективата той да стане президент породи много полемика в Италия заради миналите му проблеми с правосъдието, както и заради скандалите с жени, в които той се оказа забъркан. Десноцентристите потърсиха алтернатива, докато в средите на левоцентристите името на Драги за президент продължи да се споменава. Но тогава мнозина анализатори и политици започнаха да се притесняват от перспективата Драги да стане президент, защото тогава Италия ще остане без подходящ премиер и някои от реформите, подети от Драги, може да се озоват в задънена улица, ако зад тях не стои двигателят на правителство, оглавявано от него.

Така в крайна сметка след дълги спорове и задкулисни преговори се стигна до преизбиране на настоящия президент Серджо Матарела, който първоначално не искаше да остава за втори президентски мандат. И така Драги остана премиер. На пръв поглед се запази едно статукво, което е от полза за Италия, но точно тогава се разрази украинската криза и разбърка картите. Така Драги се оказа в позиция да спасява Италия от нова криза, след политическата и ковидната.

Първоначално неговото правителство бе упрекнато, че не е осъдило бързо руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Наистина Италия го направи и чрез гласа на външния министър Луиджи Ди Майо, и чрез гласа на президента Серджо Матарела, и чрез гласа на самия Драги, но това стана с леко закъснение. После имаше и леко недоразумение между Драги и украинския президент Володимир Зеленски. Двамата трябваше да проведат телефонен разговор, насрочен бе час за него и той не се състоя. Драги заяви, че се притеснява, че разговорът не е бил проведен, защото може да се е случило нещо лошо със Зеленски. Зеленски отвърна язвително, че следващия път ще се опита да промени графика на военните действия в Украйна, за да може да си говори по телефона с Драги. След намеса на външните министри на двете страни нещата се изгладиха. Последваха много телефонни разговори между двамата, последният от които бе на 19 юли. Но мнозина възприеха това първо разногласие като негласна критика на Киев към Рим заради близките му връзки с Русия. И наистина малко преди началото на руската инвазия руският президент Владимир Путин участва във видеконферентна среща с ръководители на италиански компании в момент, в който Западът започна да изолира Русия заради струпването на руски военни по границата с Украйна.

През месеците на война в Украйна Драги трябваше да демонстрира политически прагматизъм. Страната му изпрати на три пъти оръжия за Украйна, но не разкри какви са били доставките за разлика от други държави. Твърдеше се, че не става дума за свръхмодерни оръжия. Тези доставки доведоха до първи пропуквания в правителствената коалиция. Някои партии, сред които „Движение 5 звезди” и „Лига”, заговориха за спиране на оръжейните доставки и за оказване на повече подкрепа за италианското население, засегнато от кризата, породена от войната. В страната цените на основни продукти се увеличиха, скочиха и цените на природния газ, тока и горивата. Драги прие през пролетта мерки в размер на общо 30 милиарда евро за подпомагане на сънародниците си за справяне с кризата.

Преди броени дни двете камари на парламента приеха и законопроекта „Помощи” с разнородни мерки в размер на 23 милиарда за подпомагане на населението и на компаниите в условия на криза. Сред тези мерки имаше както такива за данъчни облекчения, за месечни бонуси за посрещане на разходите по сметките, за подобряване на енергийната ефективност на жилищата и др., така и мерки за подпомагане на зеления преход, но също и за увеличаване на енергийната независимост на Италия (досега прекалено зависима от руския газ и петрол), както и мерки за реализиране на големи проекти, които биха разрешили отколешни проблеми на населението (като например проект за инсинератор на отпадъците на Рим). Някои от тези мерки бяха възприети като противоречащи на „зелените идеи”, защитавани от „Движение 5 звезди” на бившия премиер Конте. Например мерките за инсинератора, мерките за евентуално задействане на централи на въглища или мерките за нови терминали за втечнен природен газ. То настоя също да се обмисли въвеждане на минимална работна заплата като усилие за борба с обедняването. Всичко това отвори нов фронт на разногласия в управляващата коалиция на Драги. Още през юни външният министър Ди Майо заедно с около 60 депутати от „Движение 5 звезди”, подкрепящи политиката на Драги, се отцепиха редиците на Конте и сформираха нова парламентарна група „Заедно за бъдещето”. А Драги бе упрекнат от симпатизантите на Конте, че не е направил нищо, за да попречи на този разкол в една водеща партия в неговата коалиция. И докато „Заедно за бъдещето” застана зад Драги, то останалите от „Движение 5 звезди” предпочетоха да не присъстват изобщо на гласуването на законопроекта „Помощи” в двете парламентарни камари. Така се стигна и до поредната политическа криза. Драги спечели гласуванията на закона и в двете камари, той запази и мнозинството си в тях, но отчете факта, че „Движение 5 звезди”, спечелило парламентарните избори преди четири години с най-много проценти ( 33 процента), му отказва подкрепа и обяви миналата седмица, че подава оставка, но тя не бе приета от президента Матарела, който реши, че той трябва да се яви пред парламента за препотвърждаване на доверието в него.

През месеците на украинската криза, засегнала и Италия, страната, ръководена от кабинета на Драги, хем подкрепяше Украйна чрез изявления, оръжейни доставки и прием на украински бежанци, хем успя да се адаптира към предложения от Русия механизъм за разплащане на газовите доставки в рубли. Но паралелно с това Италия подкрепи налагането на ограничения в ЕС на вноса на руски петрол и на руски въглища, изгони руски дипломати, санкционира руски олигарси, притежаващи авоари на италианска територия. А Драги започна да прокарва идеята за общи европейски запаси от природен газ и за таван на цените на газа на европейско ниво.

През това време той изпрати външния министър Ди Майо на различни мисии за диверсифициране на руските газови доставки, от които до този момент Италия зависеше на 40 процента. След бързи усилия Италия установи алтернативни договорки с Ангола, Либия, Израел, НР Конго, Египет, Мозамбик и води разговори и с Азербайджан, Аржентина и Япония, а в началото на тази седмица бе обявено важно споразумение с Алжир. То ще позволи да се увеличат газовите доставки за Италия от Алжир в идните дни с още 4 милиарда кубични метра. От началото на годината Алжир достави на Италия 13,9 милиарда кубични метра природен газ, като по този начин превиши със 113 процента предвидените първоначално обеми, предвидени в предишно споразумение между двете страни. Благодарение на всички тези усилия Италия намали зависимостта си от руския газ от 40 процента на 25 процента. Така страната се оказа относително подготвена, когато Русия започна да намалява подаваните за нея обеми газ, което съвпадна с посещението на Драги в Киев заедно с лидерите на Франция, Германия и Румъния на 16 юни, където те подкрепиха кандидатура за еврочленство на Украйна, което разгневи още повече Москва.

Но едва започнала да вижда светлина в тунела на тази енергийна зависимост от Русия, Италия се озова в друга криза, породена от климатичните промени – невиждани горещини, суша и топене на ледниците. Заради последния феномен смъртоносна лавина на ледника Мармолада отне неотдавна живота на 11 души. На места пък река По намаля до рекордни нива за последните 70 години, а областта Ломбардия наложи строги ограничения в потреблението на вода. Така днес Италия се чуди как ще се справи с водната криза и климатичната криза в допълнение на украинската криза, която също едва ли ще приключи скоро.

Към всичко това се добавя и кризата с пословичния държавен дълг на Италия, който възлиза на 2,75 трилиона евро, или около 150 процента от БВП на страната. Брутният вътрешен продукт на Италия днес е по-нисък, отколкото преди 20 години, когато беше близо по равнище до този на Франция и Германия. За периода 1999-2019 г. италианският БВП нарасна едва със 7,9 на сто, докато икономиките на Германия, Франция и Испания отчетоха растеж в размер съответно на 30,2 процента, 32,4 процента и 43,6 процента, припомни неотдавна в анализ Франс прес. За този период всички страни членки на ЕС увеличиха своя БВП (с изключение само на Гърция) и така Италия остана на опашката по растеж. По тази тема неотдавна пред Ройтерс Драги, който заради постигнатото си в Еврозоната, получи и прозвището Супер Марио, призна: "Това показва, че аз не съм щит срещу подобни събития, аз съм просто човек“.

Още когато встъпи в длъжност миналата година, приближени на Драги припомниха, че когато той реши нещо, мнението му трудно може да се промени. Но те също така припомниха, че той умее да изпитва емпатия и към засегнатите от кризите хора. Днес се очаква Драги отново да отиде при президента Матарела и да подаде оставка. И едва ли някои може да промени мнението му в тази насока. Вчера в реч в Сената на италианския парламент Драги заяви, че един премиер, който не е преминал през теста на изборите, а е бил назначен (както е в неговия случай), трябва да търси още по-широка подкрепа. Но той поиска и да се възстанови досегашната управляваща коалиция, с която са били извършени важни реформи. Тъй като и двете неща не се случиха, Драги няма вече мотиви да остане на поста. Над 2000 кметове на италиански градове го призоваха тези дни да остане на власт в момент на толкова кризи в страната. Но едва ли способността на Драги да изпитва емпатия към хората в криза ще надделее над убеждението му, че тъй като коалицията, която той състави преди 18 месеца, се разпадна официално вчера, той няма вече легитимно основание да продължи да управлява.

Относно случилото се с Драги тези дни анализатори в Италия коментираха, че очевидно не е достатъчно да си спасител на еврозоната и да си кръстен Супер Марио, за да успееш да разплетеш кълбото на италианската политическа криза или да наредиш италианския политически пъзел.