Баренцбург - един руски град в Норвегия

В Шпицберген дървета не растат. А който напусне Баренцбург, трябва непременно да носи оръжие - заради полярните мечки. Откакто Европейският съюз наложи санкции на Русия заради войната в Украйна, руснаците тук не могат да ползват кредитните си карти. А кеш в Шпицберген не можеш да платиш нищо.

Плащания се извършват само с вътрешните за Баренцбург карти. Всеки служител на руската компания “Арктикугол”, която експлоатира въглищните мини в района, разполага с такава карта.

Руският град на норвежка територия

Снабдяването е ограничено. До Баренцбург няма път - единственият начин да се стигне до градчето е по вода. На 29 април Норвегия спря кораб с руски контейнери, който накрая успя да стигне до Баренцбург на 18 юли вечерта.

“Арктикугол” контролира мините за въглища от 1931 година, когато руснаците ги купуват от нидерландци. По силата на Договора за Шпицберген на Русия е разрешено да експлоатира ресурси на норвежкия архипелаг. Но находището постепенно се изчерпва.

Една четвърт от годишното производство от 120 000 тона се използва за осигуряване на целогодишно отопление на големите сглобяеми сгради в Баренцбург. В момента в тях живеят малко под 300 души - руснаци, украинци, таджикистанци и сирийци. Жителите никога не са били толкова малко, казва служител на “Арктикугол”.

Украинците, които са против войната, са напуснали, казва Тимофей Рогошин, който преди е отговарял за туризма в Баренцбург. Самият той сега живее в главния град на Шпицберген - Лонгирбюен. “Писал съм много в социалните мрежи за грешките в туризма, за грешките в Арктика и за липсата на свобода на словото”, обяснява Рогошин. До 2020 г., казва той, никой не се е интересувал. След това се появили оплаквания. През 2021 г. той напуска.

Рогошин казва, че много негови колеги са направили същото. Повечето украинци, които все още живеят тук, са от Донбас. Тук те могат да печелят повече, да имат сигурна работа и най-вече сигурен дом.

Тук войната е тема табу

Твърди се, че на много от тях са осигурени руски паспорти, за да могат да живеят тук спокойно като украинци или руснаци. Намират си работа във въглищната мина, в детската градина, в училището или в туристическия офис. За войната, която в Русия наричат “специална военна операция”, тук никой не говори. Все пак всички могат да видят кой говори с журналисти.

Две служителки в туристическото бюро се оплакват от чуждестранните журналисти, които са правили разследвания в Баренцбург. Те лъжели, твърдят служителките, без да навлизат в детайли.

Освен това другите представители на туристическия бранш на Шпицберген искали да ги бойкотират, твърдят още от туристическия офис. Според тях това не е правилно, защото на север хората трябва да се подкрепят. Никой на Шпицберген не се интересува от Украйна, а само от това да елиминират конкурентите, казва едната служителка.

Действително туризмът тук е пострадал. Преди много руснаци са идвали, но после започва пандемията, а след това и войната. Въздушното пространство е затворено за руски самолети.

От други държави туристи все пак пристигат, но те са малко. В единствения хотел - “Баренцбург” - са заети само 10 от общо 43 стаи. Някои идват с лодки от Лонгирбюен на еднодневни екскурзии.

“В този град сякаш всичко се върти в кръг”

Хората в Баренцбург са добронамерени, но затворени. Но не всички. Сирийският лекар Абдулкадер ал Саид с гордост показва болницата, в която работи. Грижи се за немного пациенти с травми, от време на време идва и някой препил. Според него проблемът на Баренцбург не са санкциите, а фактът, че градчето е много малко. “В този град сякаш всичко се върти в кръг. Когато излезеш, виждаш едни и същи лица”, казва той. “Като замък е - кръг, който не можеш да напуснеш."

Много млади хора явно са на друго мнение. Те остават за една или две години, сервират или правят обиколки с туристите - и печелят добри пари. С някои от тях можете да се срещнете на рецепцията на хотела през деня, по време на туристическата обиколка и вечер в културния център. Възхищават се на природата тук, на възможностите.

Но и те избягват да говорят за войната в Украйна. Директорът на мините отказва да коментира, както и руският консул. И двамата трябва да търпят чуждестранните журналисти, които могат да дойдат и да работят тук без акредитация - в крайна сметка те се намират в Норвегия.

Където свършва цивилизацията

Но ако някой журналист избере да се разходи в Баренцбург, трябва да знае, че ще бъде наблюдаван през цялото време. Независимо дали в хранителния магазин, във фермата за хъскита или в болницата - навсякъде някой ще ти обясни, че в микрокосмоса Баренцбург всичко е наред. В това много особено място на края на цивилизацията, където Русия трябва да се адаптира към някои правила.