"Артемида I": започва ли заселването на Луната и Марс

Петдесет години по-късно човек отново ще стъпи на Луната. Със старта на мисията си "Артемида I" НАСА подготвя следващото кацане там през 2025 година. Започва ли дългосрочното заселване на естествения спътник на Земята?

30-те години на този век ще бъдат десетилетието, в което може да очакваме опити за дълготрайно заселване на Луната, а защо не и на Марс. Всичко започва на 29 август - с изстрелването на "Артемида I".

"Артемида I" е тестова мисия без екипаж, която обаче е първата стъпка към връщането на хора на Луната след последната мисия "Аполо 17" през 1972 г. Заселването на Луната е важно и за изследването на Марс, тъй като астронавтите искат да използват лунната повърхност като своеобразна спирка за презареждане по време на дългите посещения на Червената планета.

Според НАСА и Европейската космическа агенция (EКA) мисията "Артемида I” ще покаже какво се е променило в изследването на космоса в последните 50 години. А от 1972 година насам - много неща вече не са същите.

На първо време технологията вече е много по-напреднала. "Артемида” е част от план, според който през 2025 година хора ще могат да кацнат на Луната. Крайната цел е да се установи постоянно селище на спътника на Земята посредством чести пътувания в следващите няколко години.

"В началото хората ще могат да ходят до Луната само за една седмица, но бъдещите мисии от проекта "Артемида” ще дадат възможност за пребиваване от месец или два. А след време на Луната трябва да бъде създадено и постоянно действащо поселище,” казва за ДВ Юрген Шулц от Европейската космическа агенция.

Какво представлява мисията "Артемида"?

Това изстрелване е първото от общо шест мисии, планирани до 2028 година. На борда на "Артемида I” няма екипаж. Мисията е по-скоро първоначален тест за безопасност. Предстоящите след нея вече ще превозват и хора.

Програмата "Артемида” стартира през 2017 година като част от опитите да се възродят пътуванията в космоса. По нея работят съвместно НАСА, Европейската космическа агенция и космически агенции от редица други държави.

"Искаме да разширим възможностите на хората в космоса. Луната е нашият най-близък съсед. Тя разполага с ресурси и качества за изследвания, но за нас програмата "Артемида" е най-вече свързана с това да изградим за първи път свое място в космоса", каза Шулц.

НАСА кръщава програмата Артемида на богинята на Луната и близначка на Аполон от старогръцката митология. На него пък е кръстена мисията, с която за първи път човек стъпи на Луната.

Мисията стартира от космическия център "Кенеди" с изстрелването на космически кораб "Орион" към Луната за период между 26 и 42 дни. Най-малко шест от тези дни той ще остане в далечна орбита около Луната, преди да се завърне на Земята с кацане в Тихия океан.

Тест за бъдеща безопасност

Според Шулц целта на тази мисия е да удостовери безопасността на космическия кораб "Орион”, който да бъде използван и в бъдещи мисии. "Артемида I" е първата мисия, която ще тества транспортните системи, които ще ни отведат там", казва Шулц.

"Орион” е космически кораб за частична повторна употреба, оборудван със слънчеви панели и автоматична система за скачване, както и с първични и вторични двигатели за отблъскване, които извеждат кораба извън земната орбита и го насочват към Луната.

ЕКА, заедно с европейски подизпълнители като "Airbus”, заемат централно място в изграждането на технологията за космическия полет. Въпреки че "Орион" може да обслужва екипаж от шест души, "Артемида I" лети само с два манекена на борда - Хелга и Зохар, снабдени със сензори за измерване на радиацията.

Кога ще могат да се заселят хора на Луната?

Дългосрочната цел на "Артемида” е да бъде заселен Марс. По думите на Шулц Луната е много важна междинна стъпка, която ще служи като изходна позиция за изследователски мисии на Марс. Първата площадка за кацане на Луната - така нареченият базов лагер "Артемида” - се предлага да бъде създадена в края на това десетилетие.

Китайската национална космическа администрация и Руската федерална космическа агенция ("Роскосмос”) също предлагат да изградят своя собствена лунна база, наречена Международна лунна изследователска станция, в началото на 2030-те години.

Лунната база ще поддържа мисии за период до два месеца и ще се използва за оптимизиране на технологиите и условията на живот. Астронавтите ще могат да достигнат до нея за по-малко от седмица. Впечатляващо, като се има предвид, че само преди 200 години изследователите са имали нужда от четири седмици, за да стигнат до Америка от Европа.

Новите системи и технологии, които са нужни, за да се установи живот на Луната, ще бъдат изпробвани директно там, обяснява Ейдън Каули от ЕKА. "Луната е е сурова среда. Едно от най-големите предизвикателства е защитата на астронавтите от радиация. Разглеждаме възможността за изграждане на модули за обитаване с външна облицовка от реголит (лунен прах), която да блокира радиацията”, коментира Каули за ДВ.

След като бъдат тествани на Луната, системите за управление на ресурсите, защита от радиация и добив на енергия ще бъдат пренесени на Марс. Пътуването до Марс отнема половин година, затова и лунната мисия е по-достъпен вариант за тестване.

"Докато сме там, не можем да се обадим и да си поискаме да ни се докара нещо. Но това, което можем да направим, е да отпечатаме 3D инструменти и предмети от материали на Луната", казва Каули.

Отложен старт

Технически проблеми отложиха старта на ракетата, който трябваше да се извърши днес, 29 август. Нов опит за изстрелване на космическия кораб ще бъде направен в началото на септември.