"Кралицата на сърцата": 25 години от смъртта на лейди Даяна

Трагичната смърт на 36-годишната лейди Даяна през 1997 година разтърси британците и предизвика вълна от съпричастие. С какво тя остава в сърцата на хората и до днес - 25 години след смъртта си?

"Трябва да си дадем сметка, че от всички иронии, преследвали я през живота ѝ, тази е може би най-голямата: как едно момиче, носещо името на гръцката богиня на лова, се превръща в най-преследвания човек на новото време“. Трудно е да бъдат забравени тези горчиви думи на Чарлз Спенсър, изречени преди 25 години на погребението на по-голямата си сестра.

Даяна, принцесата на Уелс, почина на 36-годишна възраст при катастрофа с кола на 31 август 1997 г. в Париж. При тежкия инцидент загинаха още нейният придружител Доди ал-Файед и шофьорът на колата Анри Пол. Жив остава само телохранителят на принцесата Тревър Рийс-Джоунс.

Шок, траур и гняв след смъртта на Даяна

Смъртта на Даяна хвърли света в шок. Обстоятелствата около нейната смърт предизвикаха едновременно скръб и гняв. Защото лейди Даяна, която се беше превърнала в „най-фотографираната жена в света, всъщност е била преследвана от папараци в нощта на катастрофата. За да се отскубне от тях, автомобилът, в който е била Даяна, навлиза с голяма скорост в един от тунелите под Сена и се блъска фатално в бетонна колона. В този смисъл за нейната смърт беше обвинен булевардният печат, над когото се изля целият гняв на брата на Даяна, на двамата ѝ синове – принцовете Уилям и Хари, и на цялата общественост.

През 1999 година - две години след смъртта на принцесата - френски следователи хвърлиха вината изцяло върху шофьора на колата Анри Пол. Според тях той е карал под влиянието на алкохол и на медикаменти, които се изписват с рецепта. Девет години по-късно британски съд стигна до друг извод: катастрофата е била причинена по небрежност от шофьора на колата Анри Пол и тези на преследващите ги фотографи-папараци.

Сложни взаимоотношения с медиите

Мненията се разминават за това доколко самата принцеса Даяна е участвала активно в изграждането на своя собствен медиен образ. За тази дискусия допринесе и бестселърът на Андрю Мортън от 1992 година, озаглавен „Даяна – нейната истинска история“. Както и интервюто на принцесата за журналиста Мартин Башир от 1995 г., заради което БиБиСи беше остро критикувано за нарушаването на основни журналистически стандарти.

Във въпросното интервю за предаването „Панорама“ на БиБиСи Даяна казва следното: „Бяхме трима души в този брак, затова ни беше малко тясно“. С това принцесата е имала предвид дългогодишната извънбрачна връзка на престолонаследника принц Чарлз с Камила Паркър-Боулс, междувременно негова съпруга. Освен това Даяна говори в това сензационно интервю за своите собствени афери, за заболяването си от булимия и опитите да сложи край на живота си заради високите изисквания към нея като член на кралското семейство.

Огромна популярност

Всичко това не се отрази на огромната популярност на принцесата сред британците, която се дължи вероятно на това, че Даяна водеше живот, с който хора от най-различни слоеве на обществото можеха да се идентифицират: на съвестна, но несправедливо третирана съпруга, на любяща и всеотдайна майка, на блестяща модна икона, на истинска кралица, на любителка на поп-музиката и запалена танцьорка, както и на страстна защитничка на бездомните и болните.

Решението ѝ да се ръкува без ръкавици с болен от СПИН, с което тя наруши кралския протокол, беше определено впоследствие от изданието Insider.com като „един от най-великите хуманитарни моменти“. По-късно Даяна се ангажира активно в кампании за премахване на противопехотните мини и в подкрепа на изкуството.

Тя искаше да е "кралица на сърцата"

Когато на 31 август 1997 г. беше огласена смъртта на принцеса Даяна, тогавашният британски премиер Тони Блеър я нарече пред медиите „принцесата на народа, каквато тя завинаги ще остане в нашите сърца и спомени“.

В споменатото интервю за БиБиСи принцеса Даяна казва също и това: „Бих искала да съм принцеса на сърцата, да съм в сърцата на хората.“

Може би това обяснява и фактът, че преди 25 години погребението ѝ беше проследено от 2,5 милиарда души по света.