Турция иска да украси стогодишнината си с палитра от собствени модерни оръжия

Редица отдавна очаквани нови отбранителни системи, които ще видят бял свят през 2023 г., когато Република Турция ще отбележи 100-годишнината от създаването си, обещават да покажат постигнатия пробив от доходоносната турска отбранителна индустрия, съобщи в. „Сабах“.

Стремежът на Анкара е да предостави на силите си за сигурност най-модерното оборудване, разработено с местни ресурси.

Напоследък много се говори за турските дронове "Байрактар" като за едно от най-ефективните оръжия в съпротивата на Украйна срещу руската армия. В най-важната война за последните десетилетия светлините на прожекторите са насочени не към германски, американски или френски оръжия, а към тези дронове, посочва „Ханделсблат“

Руската инвазия в Украйна доведе почти навсякъде по света до увеличаване на разходите за отбрана. Редица държави преосмислиха отбранителните си стратегии и обявиха намерението си значително да увеличат своите военни бюджети. Турция върви и в тази посока, но по свой път: от години страната сама се снабдява с оръжия.

Освен добилите световна популярност дронове, произвеждани от компанията "Байкар“ (Baykar), Турция произвежда и по-малките безпилотни самолети „Каргу“ ("Kargu"), както и няколко вида бронирани военни превозни средства, бойни кораби и танкове. Към тази палитра могат да бъдат прибавени още турските хеликоптери „Атак“ ("Atak"), сателитната система „Гьоктюрк“ ("Göktürk"), както и ракетната система за противовъздушна отбрана на турската компания «Рокетсан». В момента се строи и първият турски самолетоносач.

За отбелязване е, че през последните десет години оборотът на турската отбранителна промишленост се е утроил, достигайки около 11 милиарда щатски долара, обобщава "Ханделсблат”.

Основна причина, поради която турският оръжеен сектор се развива толкова бързо и с всяка следваща година става все по-малко зависим от вноса, са санкциите и оръжейното ембарго.

След двата военни преврата през 1971 г. и 1980 г. и окупирането на Северен Кипър през 1974 г. САЩ, най-важният доставчик на оръжие за Турция по онова време, налагат оръжейно ембарго на страната. След това оръжейно ембарго налагат и държави от НАТО. Причината: кървавата гражданска война срещу вече забранената ПКК и опасната конфронтация с Гърция в Егейско море. В онези години един турски дипломат формулира доктрината, че турската армия трябва да е "винаги подготвена за 2,5 войни" - на запад срещу Гърция, на юг срещу Сирия и в самата Турция срещу ПКК.

След избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент производството на местни оръжия набира още по-голяма скорост. От 2015 до 2019 година военните разходи на страната са се увеличили от 12,3 на 20,8 милиарда щатски долара. А през 2020 година Турция е изразходвала 2,8 на сто от БВП за военни цели, което поставя страната сред първенците в НАТО, изчислява "Ханделсблат".

В началото на тази година Ердоган съобщи, че Турция произвежда сама около 70 процента от оръжията, които са нужни на страната. Стремежът е да бъдат достигнати 100 процента, добави турският президент. Негови критици злорадстват, че сегашният президент едва ли ще е на власт, когато това стане.

Плановете за увеличаване на самодостатъчността откъм произведени на местно ниво оръжия са тясно свързани със 100-годишнината от основаването на Република Турция.

Националният боен самолет (TF-X MMU), най-важният технологичен проект в страната, изпълняван от Търкиш еърспейс индъстрийс (TAI), ще напусне хангара на 18 март 2023 г.

TF-X MMU, самолет от пето поколение със сходни характеристики с Ф-35 Лайтнинг II на „Локхийд Мартин“, ще замени изтребителите Ф-16, чието спиране от експлоатация е планирано през следващото десетилетие. Той ще извърши първия си полет през 2025 г. и ще влезе на въоръжение през 2028 г. Само че като оставим настрана патриотичния хъс, с който Анкара говори за собствената си ковачница на оръжие, не трябва да се забравя, че понастоящем в Турция на въоръжение са около 245 Ф-16, а в момента тя иска да купи още 40 такива бойни машини. Така че докато турските ВВС започнат да разчитат предимно на „домашни криле“ ще мине доста време.

Турция ще се превърне в една от страните, разполагащи с инфраструктура и технологии за производство на боен самолет от пето поколение, посочва „Сабах“.

„Хюрджет“ (Hürjet), реактивен учебно-тренировъчен и лек щурмови самолет, също ще направи първия си полет на 18 март 2023 г. Той ще извърши летателни изпитания с четири прототипа и ще достигне ниво, при което ще може да изпълни първото си дежурство през 2025 г.

„Хюрджет“ е проектиран да играе решаваща роля и да замени реактивните учебно-тренировъчни самолети Т-38 и Ф-5.

Друго важно събитие през този период ще бъде първият полет на тежкия ударен хеликоптер "Атак-2".

Хеликоптерът, който е специално разработен с голям капацитет за носене на боеприпаси, ще може да действа във всякакви метеорологични условия както през деня, така и през нощта. 11-тонният хеликоптер ще може да носи 1,2 тона боеприпаси и ще има 30-милиметрово оръдие.

Новоразработеният безпилотен изтребител, наречен „Байрактар Къзълелма“ (Bayraktar Kızılelma), се очаква да извърши първия си полет през 2023 г.

Продължава процесът на механична и авиоинтеграция на два прототипа на „Къзълелма“, които ще могат да останат във въздуха в продължение на пет часа и да достигнат оперативна височина от 10 500 м. Той ще може да носи приблизително 1,5 тона полезен товар.

Новият безпилотен боен самолет (UCAV) „Байрактар ТБ3“ (Bayraktar TB3) на компанията „Байкар“ (Baykar), способен да излита и да каца на универсалния десантен кораб „Анадолу“ (TCG Anadolu), ще полети през първата половина на 2023 г.

TB3 предлага възможност за извършване на операции с въоръжени безпилотни летателни апарати при мисии в чужбина.

Универсалният десантен кораб „Анадолу“, който ще бъде най-големият боен кораб на Турция, също се очаква да влезе в експлоатация преди края на 2022 г. Тази бойна единица ще се превърне в първия произведен в Турция и на въоръжение в турските ВМС кораб от този вид и ще подобри оперативните способности на военноморските сили, сочи „Сабах“.

Построен с водоизместимост при пълно натоварване от 27 436 тона, дължина от 231 метра и ширина от 32 метра, УДК „Анадолу“ е известен още като "самолетоносач". Той може да се използва в оперативните райони на Егейско, Черно и Средиземно море, а при необходимост и в Индийския и Атлантическия океан. Гръмкото определение „самолетоносач“ засега се базира на използването му като платформа за излитане и кацане на дронове.

Първите шест подводници по проекта за подводници от нов тип също се планира да бъдат доставени през тази година. Известни в света като "Тип-214" и разполагащи с възможност за независимо от въздух задвижване благодарение на технологията си за горивни клетки, подводниците ще бъдат първите за турските военноморски сили.

Нови управлявани от хора и безпилотни сухопътни превозни средства, разработени в турската отбранителна промишленост, също ще бъдат включени в инвентара за първи път.

Машината за специални операции ПАРС IV 6х6 (PARS IV 6X6) отброява дните до влизането си в армията. Разработенa от ФНСС (FNSS), тя има висока противоминна и балистична защита и може да извършва специални операции с трите си различни оръжейни системи.

„Вуран“ (Vuran), първата модернизирана бронирана бойна машина с интегрирана безпилотна оръдейна кула, ще бъде доставена през 2023 г.

Производството на първия турски танк „Алтай“ (Altay) ще бъде завършено след доизработването на някои подсистеми.

Заявявайки, че в кратки срокове ще бъдат приключени много важни етапи в различни проекти, Исмаил Демир, ръководител на Управлението за отбранителна промишленост, заяви: "Пробивът на нашата отбранителна индустрия през последните години получи голямата оценка на нацията ни и привлече вниманието на света."

"Нашите системи, които имат мултиплициращ ефект, се използват ефективно от нашите сили за сигурност на място, а възможностите ни в някои области вече се считат за променящи правилата на играта", каза Демир пред Анадолската агенция.

Още преди цялата тази палитра от нови оръжия да влязат на въоръжение, „Глобъл файърпауър“ (GFP) определи в годишния си преглед за 2022 г. Турция на 11-то място сред 142 държави.

Все пак колкото и да е добро, домашно произведеното оръжие все още като количество не може да задоволи мощната турска армия с активен личен състав около 355 000 души.

Авиацията вероятно мечтае за мига, в който MMU ще разпери крила, но засега трябва да действа с американските Ф-16, от които разполага с близо 250 бройки. А и в момента е на финалната права закупуването на още такива бойни машини от САЩ.

Продължавайки да играе собствената си игра, Ердоган – с покупката на руските зенитни системи С-400 – опъна до крайност нервите на Вашингтон. През пролетта, както тогава посочи Ройтерс, Турция не коментира американската идея закупените от Анкара С-400 да бъдат предадени на Украйна. Идеята не успя да се продаде на турския геополитически пазар. Турция продължава да вярва предимно на себе си и очаква кога набиращата скорост нейна оръжейна промишленост ще ѝ даде възможност да диша свободно, т.е. да не се съобразява при вземането на геополитически решения с държави, снабдяващи я с основни оръжейни системи.

Засега все още ѝ се налага. Сделката със САЩ за изтребители Ф-16 не е сключена и Анкара посочи, че Турция има и други възможности, сред които руските Су-35, заяви пред СиЕнЕн-Тюрк ръководителят на Управлението за отбранителна промишленост на Турция Исмаил Демир.

Продължилият две десетилетия проект на Турция да се превърне в оръжейна сила започва да се отплаща на президента Реджеп Тайип Ердоган, отбеляза наскоро „Уолстрийт джърнъл“. Изданието посочи, че евтините турски безпилотни самолети помогнаха да се промени балансът на силите в битката на Украйна срещу руската инвазия и променят конфликтите по света. Куп нови турски компании изнасят хеликоптери за Филипините, военноморска корвета за Пакистан и бронирани превозни средства за Кения. Макар по-малко, но Турция все така е зависима от произвеждани не от нея оръжия. Все още.