След Путин: следващите 12 души, готови да съсипят Русия

Катастрофалното военно приключение на Владимир Путин в Украйна повиши вероятността 22-годишното му управление да е към края си, но ще си замине ли, или ще трябва да бъде бутнат, пише "Политико".

Седем месеца след началото на войната на Путин, неговите войски претърпяха огромни загуби на хора и оборудване и са в стремглаво отстъпление в Източна Украйна. Заповедта на Путин миналата седмица за мобилизиране на стотици хиляди мъже се превърна в хаос, предизвиквайки укори дори от собствените му пропагандисти и политически съюзници.

69-годишният автократ се издигна на власт през 2000 г., наследявайки болния Борис Елцин, след като подкрепи втората война на Русия в Чечня. Шансовете той да напусне в скоро време са все още малки, но е ясно, че ескалиращите последици от военната му игра на хазарт вече разхлабват подобната му менгеме хватка на властта.

Путин положи изключителни усилия, за да отстрани съперниците си и да пренапише конституцията, за да запази властта си. Шансът той доброволно да отстъпи място на нов лидер е малък, но вече не е за пренебрегване. Ето на кого може да направи път руският лидер:

Супершпионинът — Николай Патрушев

Ако Путин приеме, че позицията му е станала несъстоятелна, наблюдателите на Кремъл виждат Николай Патрушев като негов най-вероятен наследник. Бившият ръководител на шпионската агенция на ФСБ, сега секретар на Съвета за сигурност на Русия, има предимството да споделя мироглед с Путин - такъв, който е пронизан с враждебност към Запада като цяло и към Съединените щати в частност.

Ако не друго, възгледите на Патрушев са по-крайни: на заседание на Съвета за сигурност дни преди Путин да нареди нахлуване в Украйна през февруари, Патрушев обвини Вашингтон, че преследва скрита цел за "разпадането на Руската федерация". Това е познат лайтмотив: преди години Патрушев обвини бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, че е казала, че Сибир и Далечният изток не трябва да принадлежат на Русия. Това твърдение не е имало фактическа основа, което води до спекулации, че произхожда от много строго секретен проект, при който московски шпиони са наели четци на мисли, за да проникнат дълбоко в съзнанието на западните лидери.

Тъй като Путин прекарва по-голямата част от времето си в Кремъл, Патрушев пое по-активна роля, като наскоро посети Китай на фона на нарастващата загриженост относно войната. Възрастта обаче не е на страната на Патрушев: на 71 години той е с две години по-възрастен от Путин и ако стане президент, вероятно ще бъде само преходна фигура.

Лакеят — Дмитрий Медведев

Ако има някой, на когото Путин може да се довери, това е Дмитрий Медведев: Руският лидер подари президентския пост на бившата си дясна ръка от Санкт Петербург през 2008 г. Смяната на работата позволи на Путин да запази властта в свои ръце, като същевременно спазва конституционните ограничения на мандата, които се прилагаха тогава. Медведев надлежно поддържаше топло президентското място, докато получаваше положителна оценка като модернизатор - управлявайки с iPad и обикаляйки Силиконовата долина. Но когато четиригодишният му мандат изтече, Медведев кротко даде път на Путин да се върне в Кремъл.

Медведев продължи да служи още осем години като министър-председател, преди през 2020 г. да стане заместник-председател на Съвета за сигурност - отново пряко подчинен на Путин, който го оглавява. Войната беше нелюбезна към Медведев, чиито опити да се покаже в образа на по-малкия зъл близнак на Путин, представяйки се за ядрен лунатик, бяха заглушени от изблици на истеричен смях от читатели на неговия канал в Telegram. На 57 Медведев все още е достатъчно млад, за да управлява Русия отново, но собствената му съдба е неразривно свързана с тази на Путин.

Бодигардът - Алексей Дюмин

Според собствените му разкази Алексей Дюмин веднъж спасил Путин от нощна атака на кафява мечка, изпразвайки пълнителя на служебния си пистолет в краката на звяра, който стоял заплашително на прага на планинско убежище. Безстрашно лоялен, но все пак хуманен (мечката оцеляла) - какви по-добри квалификации за да наследиш Путин, като същевременно гарантираш, че по-възрастният държавник може да се радва на удобна пенсия и да избегне съд в Хага за военни престъпления?

Най-известният ветеран от Федералната служба за охрана - отговорът на Русия на преторианската гвардия на имперския Рим - Дюмин също вкуси успеха на бойното поле като командир на специалните части в операцията през 2014 г. за анексиране на Кримския полуостров. Две години по-късно Путин го назначава за губернатор на Тулска област. Според някои сведения Дюмин е фаворит на Путин, но неговият предпочитан статус би го направил уязвим, ако в Кремъл избухне борба за власт.

Князчето — Дмитрий Патрушев

Съюзниците на Путин в Кремъл не стават по-млади, но това не означава, че режимът няма да се стреми да се увековечи. Именно Николай Патрушев, след като беше назначен да управлява ФСБ през 2000 г., нарече руския шпионски елит "новите благородници". Едно поколение по-късно синът му Дмитрий Патрушев се очертава като княз и надежден потенциален наследник. 44-годишният беше назначен за министър на земеделието през 2018 г., след като по-рано завърши академията на ФСБ и оглави държавната Руска земеделска банка.

Колкото и далечна да е перспективата, едно князче-президент може да облекчи страховете в целия свят, че Русия, изправена пред поражение в Украйна, ще започне самоубийствена ядрена ескалация. Наследственият владетел по дефиниция би имал по-силен инстинкт за оцеляване от луд диктатор, скрит в подземен бункер.

Кремълски заговор - Путин е свален, недееспособен или убит

Въпреки всички приказки за управлявано наследяване, историята показва, че обитателите на Кремъл са склонни да напуснат първи: Владимир Ленин и Йосиф Сталин починаха, както и Леонид Брежнев и - накратко - двамата му непосредствени наследници. Последният действащ държавен глава, който е убит, е цар Александър II през 1881 г.

Има обаче прецеденти за лидери, които бяха принудени да напуснат поста - Никита Хрушчов през 1964 г. и Михаил Горбачов, чието падане през 1991 г. свали окончателната завеса над Съветския съюз. Колкото и да не е често, борбата за наследство се е водила сред вътрешни хора в Кремъл - сравнявано от британския лидер Уинстън Чърчил с "битка на булдог под килима".

Тройката

Може би най-близкият исторически паралел на автократичния Путин е този на Сталин, чиято смърт през 1953 г. предизвика борба за власт, в която краткотрайна "тройка" завърши с екзекуцията на един от нейните членове, мразеният бивш шеф на тайната полиция Лаврентий Берия. Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков през 1955 г., излизайки като неоспорим лидер както на Комунистическата партия, така и на правителството. Година по-късно той изнася реч, в която осъжда култа към личността около Сталин, с което започва размразяване след години на терор.

Изкушаващо е да се заключи, че ако Путин бъде свален, недееспособен или убит и заменен от колективно ръководство, неговата смърт може да доведе до деескалация на прокси войната на Русия със Запада. "Центърът на тежестта на елита е срещу войната. Те никога не са го харесвали", твърди Найджъл Гулд-Дейвис, бивш британски посланик в Беларус, който сега е старши сътрудник за Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.

Промяната на режима в автокрациите обикновено идва отвътре, отбелязва Гулд-Дейвис, който оценява вероятността за управляван преход на "нула". Путин пропусна шанса да организира приемствеността си, когато пренаписа конституцията преди две години. "Сега позицията му е в по-голяма опасност - няма гаранция за спокоен живот след това".

Спекулациите за това кой може да заговорничи за свалянето на Путин е глупаво начинание, но ако историята е нещо, което трябва да се вземе предвид, представителите на "силовите министерства" в Съвета за сигурност биха били в уравнението - колкото и лоялни към Путин да изглеждат сега. Внимавайте за Патрушев-старши, шефа на ФСБ Александър Бортников, министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев и министъра на отбраната Сергей Шойгу (хитро оцеляващ, но с клеймо за лошо управлявана война).

Премиерът - Михаил Мишустин

Член 92, параграф 3 от руската конституция гласи, че във всички случаи, когато президентът не е в състояние да изпълнява задълженията си, "те се изпълняват временно" от министър-председателя. Това поставя Михаил Мишустин в изгодна позиция да поеме длъжността действащ държавен глава, ако Путин се разболее сериозно или бъде убит. 56-годишният Мишустин беше главният събирач на данъци в Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 г., когато Путин прокара онези конституционни промени, които на практика му отвориха пътя да стане доживотен президент.

Плешивият, едър Мишустин служи като лоялен кризисен мениджър, работещ за минимизиране на икономическите последици от западните санкции. Но има потенциален обрат: ако Путин е недееспособен, конституцията не му позволява изрично да организира завръщане, ако се възстанови. Възможно ли е да става за, "който намери - негово си е"?

Московчанинът - Сергей Собянин

Типичният вътрешен човек, кметът на Москва Сергей Собянин може да се появи като претендент за наследник на Путин, ако протестите в столицата ескалират до точката, в която репресиите вече не са жизнеспособни и е необходима конструктивна ангажираност за завършване на организирания преход. Това в никакъв случай не е основен сценарий: протестите срещу заповедта за мобилизация на Путин далеч не достигат мащаба на движението Евромайдан в Киев, което принуди украинския президент Виктор Янукович да се оттегли от власт в началото на 2014 г.

По време на 12-годишния си мандат Собянин се доказа като невзрачно компетентен партиен политик. Той свърши прилична работа, за да направи метрополиса по-пригоден за живеене - разкрасяване на паркове, реставриране на исторически сгради и подобряване на обществения транспорт - докато голяма част от този напредък не беше погубен от войната и санкциите. 64-годишният преди това е бил губернатор на богатата на петрол провинция Тюмен (от 2001-05), ръководител на администрацията на Кремъл (2005-08) и вицепремиер на Путин (2008-10).

Цветна Революция - Руснаците въстават срещу Путин

Патологичната решимост на Путин да заличи Украйна от картата произтича от страха му, че тя може да изнесе "цветна" революция в Русия. Украинците не веднъж, а два пъти отстраниха своите лидери чрез мирен протест, в Оранжевата революция от 2004-05 г. и протестите на Евромайдана десетилетие по-късно. Но възможно ли въобще да се случи?

Затворникът - Алексей Навални

Борецът с корупцията Алексей Навални ще бъде главният кандидат да ръководи руска цветна революция, след като помогна за организирането на протести срещу връщането на Путин на президентския пост преди десетилетие. Тези демонстрации - най-големите в постсъветска Русия - в крайна сметка се провалиха. Но Навални упорства, насочвайки усилията си към разкриване на корупцията. Държавата му отмъсти, като отрови Навални с нервнопаралитичен агент и го затвори по изфабрикувани обвинения в измама.

Проявявайки изключителна смелост, Навални продължава да се противопоставя на войната зад решетките. Но шансовете му да последва стъпките на Нелсън Мандела от затворническата килия до президентството са малки. Наблюдателите могат да си представят сценарий, при който Путин е свален и следващият лидер на Русия, в жест на помирение към Запада, освобождава политически затворници като Навални, журналиста Владимир Кара-Мурза или видеоблогъра Иля Яшин. Но това би било само първата стъпка по дълъг и криволичещ път към властта в страна, която все още не е провела свободни или честни избори.

Изгнаникът - Михаил Ходорковски

Бившият петролен магнат Михаил Ходорковски е друг критик на режима, който се изправи срещу Путин и загуби, като в крайна сметка беше лишен от своята петролна империя Юкос, хвърлен в затвора за 10 години и накрая замина в изгнание. Неговата фондация "Отворена Русия", забранена в Русия, продължава да води кампания за реформи, но самият Ходорковски не показва явна амбиция да организира триумфално завръщане и да играе лидерска роля в Русия след Путин.

59-годишният Ходорковски силно подкрепя съпротивата на Украйна срещу Русия, като наскоро призова Запада да достави повече оръжия. И все пак историята му на безмилостен бизнесмен не е забравена от по-възрастните руснаци, които все още таят горчиви спомени от хаотичните години на Елцин, когато олигархическа клика натрупа огромни активи чрез корупционни приватизации, които лишиха нацията от нейното съветско индустриално наследство.

Путин е свален с военен преврат

Докато съвременна Русия няма история на успешни военни преврати, би било грешка да се изключи възможността Путин да бъде свален чрез въоръжено въстание. Ето някои ключови играчи, за които трябва да внимавате, ако следващият владетел на Русия бъде избран с оръжие:

Касапинът — Михаил Мизинцев

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и Валери Герасимов, началникът на генералния щаб, не се справят особено добре с война, което на практика ги изключва като надеждни лидери в някакъв ход на военното ведомство за завземане на властта. В Русия няма традиция недоволните офицери да организират пуч - и мнозина вече са срещнали своя създател на бойното поле.

Но има един генерал, който процъфтява, след като си спечели репутацията на шокираща бруталност: Михаил Мизинцев, "касапинът от Мариупол". Мизинцев ръководи опустошителната обсада, при която повече от 20 000 цивилни загинаха преди пристанищният град да падне през май. Той току-що бе повишен в заместник-министър на отбраната, отговарящ за логистиката, докато Русия се стреми да обърне хода на последната офанзива на Украйна и да сложи край на мобилизационния хаос. Мизинцев може и да не е пряк претендент за властта, но представлява интерес за наблюдение през следващите дни и седмици.

Военачалникът — Рамзан Кадиров

Чеченският лидер Рамзан Кадиров, който нарича себе си "пехотинецът на Путин", е един от най-известните поддръжници на войната на Русия в Украйна. Той характеризира конфликта като разправа между неговата лична армия от "кадировци" и украинските врагове, които той нарече неонацистки "дяволи". Неговите войски обаче се представиха по-добре като воини в TikTok, видео приложението за смартфони, отколкото на фронта.

Кадиров е брилянтен, макар и груб пропагандатор на режима - каналът му в Telegram има повече от 2,6 милиона последователи. И все пак всеки опит да се използва слабостта на Путин за подпомагане на собствената му политическа кауза би го изложил на личен риск, твърди икономистът Сергей Гуриев. "Хората на Кадиров са опасни, но мразени". По-вероятно е Кадиров да търси повече автономия или независимост за Чечня, ако има политически катаклизми в Русия

Наемникът — Евгений Пригожин

Ако някой изглежда като главнокомандващ на Русия в момента, това е Евгений Пригожин, бизнес олигарх, известен като "главния готвач" на Путин, който ръководи тайната наемна армия "Вагнер". 61-годишният Пригожин беше заснет този месец да изнася реч за вербуване в двора на затвор, обещавайки на осъдените свободата им, ако се бият за Русия в Украйна шест месеца и оцелеят. Други видеоклипове го показват как пристига с хеликоптер за нощна среща с помощници и присъства на погребението на един от неговите бойци. "Вагнеровците казват, че биха гласували за него вместо Путин по всяко време и ми се струва, че той надушва кръв", туитира Христо Грозев от разследващия уебсайт Bellingcat.

Това обаче би изисквало зашеметяващ обрат на бойното поле - при което голяма част от територията, претендирана от Русия от 2014 г. насам, е загубена и орди от недоволни войници се завръщат у дома, за да бродят по улиците - за да може военачалник като Пригожин да има дори и най-малкия шанс. "Ще трябва да има абсолютно катастрофален колапс на държавата", казва авторът Марк Галеоти.

Няма такъв прецедент в късната имперска, съветска и съвременна история: най-близкият паралел биха били революционните събития от 1905 и 1917 г., последвали след военни катастрофи. През 1905 г. цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на ограничени демократични реформи. А през февруари 1917 г. свалянето му води първо до формирането на либерално временно правителство, като болшевишките-революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта едва през октомври.