Шест интересни факта за джамиите в Германия

Както е добре известно - в Германия цари ред, всичко възможно се документира и анализира. Никой обаче не знае колко точно джамии има в страната. Предполага се, че са между 2350 и 2750. Но ето шест безспорни факта за джамиите в Германия.

В първата германска джамия са обучавани джихадисти

Джамията в градчето Вюнсдорф в Бранденбург (наречено впоследствие "нервната система на Вермахта") е била построена през 1915-а година по желание на мюфтията на Истанбул и е смятана за най-старата ислямска сграда в Германия, дори в цяла Централна Европа. Помещавала се е в центъра на бивш военнопленнически лагер за мюсюлмани, т. нар. "лагер на полумесеца".

Там не само се отправяли мирни молитви - Германската империя използвала джамията да подбужда мюсюлманските затворници да се борят срещу колониалните си владетели Франция и Англия. Джихадистите полагали клетва и били изпращани на "свещена война". По-късно националсоциалистите използвали мюсюлманските затворници за своите т. нар. "расови изследвания". След построяването на джамия в Берлин-Вилмерсдорф през 1928-а година тази във Вюнсдорф губи значението си и две години по-късно е разрушена.

Най-старата запазена джамия напомня Тадж Махал

Джамията в Берлин-Вилмерсдорф е най-старата все още съществуваща джамия в Германия. Тя много прилича на Тадж Махал в Индия. Сградата, проектирана от германския архитект Карл Аугуст Херман, има две минарета с височина над 30 метра.

В Берлин могат да проповядват и жени

От 2017-а година в германската столица има много специална джамия - тя е наречена "Ибн Рушд Гьоте", в нея мъже и жени се молят заедно. На жените е позволено да проповядват, а и хомосексуалните хора имат своето място в този храм . "Джамията "Ибн Рушд Гьоте" представя прогресивния съвременен ислям, съвместим с демокрацията и правата на човека. Живеем в ислям, в който жените и мъжете имат равни права и еднаква стойност", пише на интернет страница на джамията. Освен това всички разновидности на исляма са добре дошли: "Сунити, шиити, суфити и алевити чувстват, че принадлежат към нашата общност".

Инициаторката и съоснователка на джамията Сейран Атеш плаща висока цена за начинанието си - тя получава смъртни заплахи и е под денонощна полицейска закрила.

Сдруженията на джамиите са обект на критики

В Германия ислямските храмове се управляват от сдруженията на джамиите. Вероятно най-известното и най-голямото сред тях е DITIB. Към него често се отправят критики, тъй като е подчинено на Дианет - турската дирекция по религиозните въпроси. Нейните имами се обучават най-вече в Турция, получават заплата от турската държава и проповядват по няколко години в германски джамии. Критиците отдавна предупреждават, че по този начин турската държава упражнява влияние върху вярващите. Фактът, че Ердоган има много привърженици в Германия, пролича при президентските избори през 2018-а година, но и при неговите посещения в Германия, по време на които винаги е бил посрещан сърдечно и аплодиран френетично от своите фенове.

Повечето джамии в Германия са незабележими

Докато християнските храмове доминират в градския пейзаж на Германия, а повечето села са построени около църквите, джамиите почти не правят впечатление. Повечето от тях дори не могат да бъдат разпознати отвън. Често само една табела подсказва, че във входа на някой блок или извън града в индустриалната зона се помещава джамия.

Изключение прави откритата през лятото на 2017-а година централна джамия на DITIB в Кьолн, проектирана от прочутия германски архитект Паул Бьом. Модерната и внушителна сграда има две минарета с височина 55 метра, т.е. двойно по-високи от околните сгради. В джамията има място за 1200 богомолци.

Без мюезини

В ислямските страни мюезинът традиционно отправя призивите си за молитви от минарето. Това принципно е разрешено и в Германия, но се практикува много рядко. А и повечето джамии нямат минаре. Липсва и общественото разбиране - противниците на призивите на мюезините ги определят като твърде шумни и критикуват техните религиозни послания. Мюезини има само в около 30 от германските джамии.

Автор: Бетина Бауман