Унищожената руска техника в Украйна и за скрап не става

От началото на войната Генералният щаб на украинските въоръжени сили ежедневно съобщава за загубите на руска военна техника. Информацията от седми ноември гласи, че те възлизат на 2771 танка, 5630 бронирани машини, 4199 автомобила, 1782 артилерийски системи, стотици зенитни и ракетни установки и самолети.

Независими изследователи от европейския проект Oryx са успели да идентифицират около 7600 обекта от тази военна техника, като около една трета от нея е била заловена от украинските военни почти невредима. Повечето оръжия обаче са унищожени безвъзвратно - изследователите от Oryx са изброили 4647 такива единици.

За какво служат останките от танковете?

Специални части проверяват останките от руската военна техника и демонтират онова, което може да послужи, казва пред ДВ източник от Министерството на отбраната. Зад гърба им тези групи биват наричани "канибали" поради естеството на работата им. Останки от разбити танкове и друга военна техника остават по украинските пътища и полета с месеци и ръждясват. Според военните почти единственото им предназначение в такъв случай е да се използват за мишени на артилерийски или танкови полигони.

През април украинският Forbes оцени стойността повреденото оборудване в качеството му на скрап на 45 милиона долара. Оттогава насам загубите на техника на Русия са се утроили. Но търговците на скрап дават доста по-скромни оценки на унищожените танкове. Те отбелязват, че заради особеностите на бронираните им сплави претопяването им в стоманодобивните предприятия не е рентабилно. Използването им в "голямата металургия" е невъзможно, а танкова броня може да бъде претопена само за танкова броня. Но в момента украинската военна промишленост на практика е спряна, казва Валентин Макаренко, ръководител на компанията "Интерпайп Втормет".

Украинската асоциация за вторични метали отчита, че производството на стомана в страната е намаляло с 66 процента през първите девет месеца на годината, а доставките на скрап - със 73,5 процента. Най-големият производител на стомана в Украйна ArcellorMittal Кривой Рог на свой ред съобщава, че е напълно обезпечен с метален скрап за производството на стомана. Запасите са над 80 000 тона и няма нужда допълнително да се използва военното оборудване, което и без това не е подходящо за целите на производствения процес.

Валентин Макаренко, директорът на "Интерпайп Втормет", казва, че по-голямата част от руската военна техника ще трябва да бъде унищожена, защото останките вредят на инфраструктурата и околната среда. Според него би било разумно да се потърси "целенасочена международна помощ", тъй като европейските компании разполагат с подходящите технологии и опит.

Художествената роля на старите военни машини

В градове като Кривой Рог унищожената руска военна техника се използва за тематични изложби. Заместник-председателят на Общинския съвет Сергей Милутин коментира, че след настъплението на украинската армия в Херсон експозицията се е увеличила, а новите попълнения ще се предоставят на местния етнографски музей. "Смятаме, че тази изложба ще бъде постоянна: както преди, така и след победата", казва той.

Украинското правителство издаде още през април заповед за организирането на подобни изложби в различни градове. Една от първите - на Михайловския площад в Киев от края на май - все още е там. Забележителното е, че именно там военната техника е успяла да привлече вниманието на търговците на скрап - през юли полицаите са задържали трима мъже, рязали медна тел от експонатите.

В Одеса пък към откритата през септември изложба на унищожени танкове и бойни машини се присъединили и художници. Военната техника била изрисувана от ученици от детски школи по изкуствата, студенти и улични художници. Местната художествена група LBWS използвала разрушен танк за зловещата си композиция "Руска смърт"."Това е първата ни работа с такъв военен контекст. Излезе мрачно, но то предава същността на пребиваването на окупаторите на наша територия. Краят им е по-близо, отколкото изглежда", обяснява пред ДВ един от участниците в групата Игор Матроскин.

Автор: Игор Бурдиха