Те харчат повече от САЩ: защо гърците дават толкова много пари за отбрана

Гърция е членката на НАТО, която отделя най-много пари за отбрана - 3,6% от своя БВП. Подобно на Полша, която също харчи много за въоръжаване, и Гърция граничи с враждебен или поне заплашителен съсед, отбелязва ФАЦ.

"Може да дойдем някоя нощ" - с тези думи на турския президент Реджеп Ердоган, отправени към Гърция, германската агенция ДПА онагледява масивните напрежения между двете балкански съседки, при които става въпрос и за разполагането на гръцки оръжия и войски на гръцките острови в Средиземно море. В този контекст Турция поставя под въпрос суверенитета на Гърция върху многобройни острови в Егейско море и настоява за тяхното демилитаризиране. Напрежението между двете съседки нараства, а Гърция усилено се въоръжава.

Гърция: първа в НАТО

Факт е, че Гърция наистина дава много пари за отбрана. Нито една държава от НАТО не изпълнява толкова последователно и настойчиво изискването на Алианса за отбрана да се отделят поне 2% от БВП. По данни на НАТО, през миналата година Атина е отделила за въоръжаване цели 3,6 на сто от своя БВП - повече дори от САЩ. Балканският експерт на германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) Михаел Мартенс пише, че Гърция просто няма друг избор.

"Също като Полша, която с 2,34% заема третото място в НАТО, Гърция граничи с враждебен или поне заплашителен съсед", отбелязва авторът. Турция е за Гърция това, което е и престъпната държава Беларус за Полша, уточнява Мартенс.

Мартенс смята, че острото влошаване на двустранните отношения през последните месеци е предизвикано най-вече от Турция. Във военно отношение Турция реално може да представлява заплаха за Гърция, а нападателният тон вече не е патент само на Ердоган. Особено преди изборите за парламент и президент догодина и други лидери и партии трупат рейтинг с милитаристична реторика към Гърция. Анкара твърди, че Атина нарушава договорите от Лозана и Париж, според които островите трябва да бъдат демилитаризирани. Но след турското нападение срещу Кипър Гърция разположи свои военни части на редица острови с аргумента, че това е акт на самозащита.

Анализаторът на ФАЦ цитира военни експерти, според които Турция действително би могла да атакува гръцките острови, докато гръцко нападение срещу Турция е по-скоро в областта на фантазиите. "Заплахите на Ердоган вероятно са маневра за отклоняване на вниманието от тежкото икономическо положение в собствената му страна", коментира Мартенс.

Подобно мнение четем и в коментар на германския "Нойе Оснабрюкер Цайтунг": "Милитаристичната реторика на Ердоган и заплахата, че някоя нощ могат да бъдат нападнати гръцките острови, трябва да ни накарат да наострим уши. Да, в крайна сметка всичко това може да се окаже предизборна пропаганда. Но знае ли човек дали думите няма да се превърнат в дела до изборите през юни догодина? А това няма да бъде добре нито за хората там, нито за турското населениие, нито за ЕС и НАТО."

Сътрудничеството между САЩ и Гърция - все по-тясно

В своя анализ във ФАЦ Михаел Мартенс припомня, че гръцкият премиер Мицотакис многократно е подчертавал готовността на страната си да се отбранява, но винаги е обвързвал това уверение с покани за диалог, отправени към Анкара. Мартенс припомня, че гръцкият премиер и министърът на отбраната подчертават намерението на Гърция в случай на турско нападение да потърси помощ от партньорите в НАТО и в ЕС.

"И наистина, отбранителното сътрудничество между Вашингтон и Атина е по-тясно, отколкото когато и да било преди. В региона САЩ все повече залагат на Гърция - например при разширяването на пристанището в Александруполис, недалеч от границата с Турция. А това много ядосва Ердоган - и той дори не го крие. Но със своите заплашителни жестове той предизвиква единствено разширяване на американско-гръцкото сътрудничество. За Атина това създава известно чувство за сигурност спрямо един съсед, за когото се мисли като за непредвидим. И гръцките разходи за отбрана сигурно ще си останат високи, докато Анкара продължава да заплашва съседката си. Тоест - навярно още дълго време", пише в края на анализа си Михаел Мартенс във ФАЦ.