Промениха ли Китай и Индия позицията си за войната на Русия?

Китай и Индия, след месеци на отказ да осъдят войната на Русия в Украйна, не попречиха на публикуването тази седмица на изявление от водещите световни икономики, което силно критикува Москва, пише "Асошиейтед прес".

Може ли това най-сетне да е сигнал за нова смела промяна на политиката от страна на Пекин и Ню Делхи, за да се присъединят към това, което Съединените щати и техните съюзници вярват, че е най-добрият начин за прекратяване на война, която донесе смърт и нещастие на Украйна и разруши живота на милиони докато цените на храните и енергията скачат и икономиките се пропукват?

Със сигурност има нетърпение в един свят, уморен от война, да види начало на промяна от страна на процъфтяващите глобални сили.

Погледнете достатъчно внимателно обаче ще видите тънкости, да не говорим за неясноти, както в официалното изявление, публикувано в края на срещата на върха на Г-20 в Бали, Индонезия, така и в действията на самите Китай и Индия, за да се повдигнат въпроси за това дали е в ход истинска промяна.

Позициите им ще станат по-ясни през следващите седмици, но засега и двете страни, които имат значителни търговски връзки с Русия и досега не са критикували войната, може просто да се грижат за собствените си интереси и да държат отворени бъдещи възможности.

Да разберем какво точно се е случило в Бали има значение, защото има нарастващо безпокойство, че без политически и дипломатически натиск от страна на Китай и Индия, Русия ще бъде много по-малко вероятно да прекрати войната си.

Конфликтът в Украйна надвисна над двудневната среща на върха, на която присъства руският външен министър Сергей Лавров. Новината рано в сряда за експлозия, която разтърси Източна Полша, накара президента на САЩ Джо Байдън да организира набързо спешна среща с Групата на седемте и членовете на НАТО на срещата на върха.

Задкулисният спор в Г-20 за това как да се справят с инвазията на Русия в тяхното изявление беше "много, много тежък", каза домакинът на срещата на върха индонезийския президент Джоко Уидодо.

"Повечето членове категорично осъдиха войната в Украйна и подчертаха, че тя причинява огромно човешко страдание и изостря съществуващата нестабилност в световната икономика", се казва в изявлението.

Не толкова универсалният език - "повечето членове" - сигнализира за наличието на несъгласие, както и признанието, че "има други възгледи и различни оценки" и че Г-20 "не е форумът за решаване на проблеми със сигурността".

Крайният продукт обаче беше възприет от някои като силен упрек на война, която уби хиляди, засили напрежението в глобалната сигурност и разруши световната икономика.

Публичното изявление използва език от мартенска резолюция на ООН, която изразява "най-категоричното си съжаление за агресията на Руската федерация срещу Украйна" и изисква "нейното пълно и безусловно изтегляне" от украинска територия.

Германският канцлер Олаф Шолц каза, че "изненадващо ясните думи" на срещата на върха на Г-20 за Украйна "не биха били възможни, ако важни държави не ни бяха помогнали да се обединим по този начин - това включва Индия и също включва, например, Южна Африка."

"Това е нещо, което показва, че има много хора в света, които не смятат, че тази война е правилна, които я осъждат, дори ако са се въздържали при гласуването в ООН по различни причини", каза Шолц. "И аз съм сигурен, че това е един от резултатите от тази среща: руският президент е почти сам в света със своята политика."

Джон Киртън, директор на изследователската група на Г-20, го нарече "голям пробив" и "активна промяна" от Китай и Индия, в която те се присъединиха към "демократичната страна на голямото непосредствено геополитическо разделение".

В частен план обаче някои дипломати бяха предпазливи да обявят, че Китай е променил позицията си спрямо Русия.

Китайският президент Си Дзинпин може просто да е взел решение да не бъде възприеман като странен човек по време на срещи лице в лице с други лидери в Бали. Изявлението също така позволява на Китай да избегне влизането "с всичко" с Русия, която изглежда все по-изолирана, докато увеличава атаките срещу цивилни и гражданска инфраструктура.

Това, което Пекин не е направил, е да промени - или дори публично да постави под въпрос - основните си отношения с Русия.

През последните години Китай сближи външната си политика с Русия, тъй като проектите за тръбопроводи и продажбите на природен газ ги сближиха икономически.

Китай отказа публично да критикува агресията на Русия или дори да я нарече инвазия, като същевременно критикува санкциите и обвинява Съединените щати и НАТО, че провокират Путин, въпреки че предупреди да не се допуска конфликтът да стане ядрен.

Само седмици преди нахлуването на Москва, руските и китайските лидери се срещнаха в Пекин, където подписаха съвместно изявление, потвърждаващо, че техните двустранни отношения "нямат" граници.

Не беше ясно дали Китай настоява за омекотяване на езика в изявлението на Г-20, в което се признават "други гледни точки и различни оценки" и че Г-20 "не е форумът за решаване на проблеми със сигурността", но Ши Инхонг, професор по международни отношения в Университетът Ренмин в Пекин каза, че е настоявал за подобни фрази и в други случаи.

Що се отнася до Индия, премиерът Нарендра Моди също избягва критиките за руското нахлуване в Украйна.

Моди обаче показа за първи път публично дискомфорта на Индия от атаката, когато се срещна с Путин през септември.

"Знам, че днешната ера не е на война", каза Моди на Путин.

Това послание "отекна много дълбоко във всички делегации и помогна за преодоляване на пропастта между различните страни и допринесе за успешния резултат от документа" в Бали, каза индийският външен министър Винай Куатра пред репортери.

Навдип Сури, пенсиониран индийски дипломат, каза, че вижда фина промяна в позицията на Индия в отношенията с Русия.

Китай обаче може да бъде "в много по-неудобно положение от Индия, защото Китай е този, който обеща неограничена подкрепа на Русия няколко дни преди инвазията", каза Сури. "Китай (сега) се съгласи с толкова твърд език, включително безусловното и пълно изтегляне на руските сили от Украйна."

Дилип Синха, друг пенсиониран индийски дипломат, отбеляза, че Индия продължава да купува петрол, да търгува с Русия и да се въздържа от резолюциите на ООН, критикуващи Русия.

"Има усещане за перчене в Индия, че има своя път. Не виждам никаква промяна в политиката на Индия спрямо Русия във войната в Украйна", каза Синха.