Вирусът е претекст за репресивния китайски режим

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”/ БГНЕС

Авторът е международно признат геополитически прогнозист и стратег по международните въпроси, основател и председател на „Геополитикал фючърс”.

През изминалата седмица се увеличиха демонстрациите срещу политиката на Пекин за нулев ковид, като хората изразиха недоволството си не само от локдаун, но и от правителството и самия президент Си Дзинпин. Подобни вълнения са почти безпрецедентни в съвременната китайска епоха и със сигурност са причина за безпокойство сред управляващия елит.

От началото на пандемията Пекин постоянно се опитваше да овладее Ковид-19, като налагаше локдаун на цели градове, при което влизането и излизането бяха ограничени, ако не и забранени. Не е ясно защо правителството е приело такива строги мерки. Нито една друга държава не е наложила такава степен на ограничаване на разпространението на вируса, най-вече защото разходите за това са много високи. Шанхай беше под локдаун за седмици, въпреки че е най-важният финансов център в страната. Подобни локдауни имаше и в по-малките градове. Остават ни две възможни обяснения. Едното е, че правителството се опитва да ограничи мутация, за която външният свят не знае. Това е очевидно съмнително, а и във всеки случай не е имало такъв брой жертви, какъвто бихме очаквали от нов, по-смъртоносен щам.

Второто и по-разумно обяснение е, че Пекин е въвел драконовски политики, за да установи контрол над места, които вече са били неспокойни или нестабилни. При този сценарий Ковид-19 е само претекст.

Хонконг е показателен в това отношение. Не беше толкова отдавна, когато Китай преживя бунт там. Властите притиснаха града, но не и преди светът да види дълбокия гняв, който мнозина изпитваха срещу Пекин. Всъщност Хонконг научи континенталната част на страната на три неща: че са възможни открити размирици; че бунтовете могат да се разпространят и затова трябва да бъдат прикривани или омаловажавани на всяка цена; и че една държава, зависима от международната търговия и инвестиции, не може да си позволи процес в „съда на общественото мнение“. Ако един град като Шанхай трябваше да бъде затворен, така да бъде. Финансовите операции трябваше да останат на заден план пред широко разпространените вълнения, или поне така се смяташе.

Ако това наистина е била стратегията, то през последните няколко дни тя се провали. Причината за това е пожар в жилищна сграда, който не е бил потушен. Обществените настроения се превърнаха, както често се случва, в по-широко антиправителствено движение. Лозунгите на дисидентите се фокусираха върху загубата на свободата, наложена от блокирането на сградите, след което прераснаха в осъждане на президента и Комунистическата партия, призовавайки и двамата да се оттеглят.

Това в никакъв случай не означава, че навсякъде е имало демонстрации, нито че режимът е застрашен от падане. Засега не е ясно дали това е предимно младежко движение; ако е така, то е далеч по-малко значимо от това, водено от по-възрастни професионалисти от средната класа. Не е ясно и колко точно са разпространени и интензивни протестите - в колко града са включени, колко от тях призовават за ново правителство, колко са организирани, доколко се е наложило полицията и армията да се намесят и т.н.

Имайте предвид, че тези протести не избухнаха за една нощ. През последните години китайската икономика се представя много слабо. Тъй като износът срещна съпротива, икономиката започна да зависи все повече от вътрешното потребление и от вътрешните инвестиции. Преходът беше тежък, както обикновено се случва с държавите в тази ситуация. Той неизбежно повдига въпроса, особено сред младите хора, за това какъв живот им предстои. След десетилетия на експлозивен растеж обратът в очакванията може да бъде съкрушителен.

Призивът за прекратяване на комунистическото ръководство е необичаен и, честно казано, е трудно да се приеме сериозно, особено ако идва от някой друг, освен от недоволни младежи. Или, казано по друг начин, ще повярвам, когато го видя. Правителството почти сигурно има възможност да потуши този бъдещ бунт, ако сметне за необходимо. Напълно възможно е правителството да вярва, че движението ще отшуми от само себе си. От по-широка геополитическа гледна точка, ако това по някакъв начин е началото на нещо повече, силата на Китай става съмнителна. Да се случи това в същото време, когато силата на Русия е станала нетрайна, а в същото време ЕС е все по-несигурен за единната си посока, предполага, че цяла Евразия е в криза. На свой ред това означава, че относителната сила на Съединените щати рязко се увеличава. Прилагат се обичайните уговорки, но е важно да се отбележи, че ако Русия не стабилизира позицията си в Украйна, ако ЕС не се сплоти, както трябва, и ако китайските демонстрации са нещо повече от проблясък, тогава може да се появи съвсем нов свят.