Технологични и геополитически цикли

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс”/ БГНЕС

На пръв поглед безкрайни са съобщенията за масови съкращения в технологичната индустрия. Отчасти те се дължат на икономическите обстоятелства, разбира се, но в докладите се пропуска присъщата на технологичната индустрия зрялост. Под зрялост имам предвид две неща: скоростта на истинските иновации като цяло е намаляла, а индустрията изглежда е дала приоритет на нуждата от производство пред нуждата от откриване на нови технологични възможности.

В един момент стана трудно да се представят нови продукти, изградени на базата на микрочипа, чието значение не може да се надценява. По-точно, апетитите на пазара ставаха все по-наситени. Новите версии на по-стари продукти не представяха радикално желани възможности, а по-скоро незначителни подобрения на много полезни продукти. Понякога промените се въвеждаха заради самите промени. Техниката достигаше техническия предел на изумителните хора и пораждаше у тях неотложност за придобиване на нови версии. Техниката не беше остаряла, но не беше и необикновена.

Този цикъл е заложен в индустриалния капитализъм. Автомобилът беше създаден около двигателя с вътрешно горене и масовото му производство промени из основи света. Моделите на използване на земята, възможностите за разполагане на жилища, самата култура на цивилизацията и значението на разстоянието бяха трансформирани. Двигателят с вътрешно горене промени производството и разпределението на стоки и човешките отношения. Той се превърна и в символ на социален статус. Различните марки, изградени по същество върху една и съща технология, придобиха, а понякога и определиха нова идентичност.

Автомобилната индустрия се научи как да продава и как да накара обществеността да пожелае нов автомобил. Новата версия често се отличаваше с по-големи подобрения. Автоматичните трансмисии, електрическите спирачки, чистачките и т.н. задвижваха бизнеса, а оборотът на автомобилите беше зашеметяващ. Ежегодното представяне на новите модели се превърна в значимо събитие, дори и когато замяната на едногодишния автомобил с нов стана трудно.

През 60-те години на миналия век става все по-трудно да се измислят иновации, които да накарат клиентите да заменят напълно използваеми автомобили за нещо ново. Социалната позиция като допълнителна полза от автомобила започна да намалява. През 70-те години на ХХ век автомобилната индустрия изпада във финансов колапс, а някогашните гарантирани за цял живот работни места се превръщат в поредица от съкращения - и това само 50 години след като автомобилът променя света. Отчаяни от нововъведенията, производителите проектират автомобили, които могат да летят, или продават автомобили, които могат да бъдат и лодки. Но всичко, което можеше да се продава, имаше скромни промени в една необходима стока.

Проблемът се състоеше в това, че автомобилът беше достигнал границата не на иновациите, а на скоростта на иновациите, която определяше търсенето. Той се превърна в полезност, а не в осъществяване на мечта или сигнал за изтънченост. Точно това се случва днес в технологичната индустрия. Неотдавна счупих мобилния си телефон и отидох да си купя нов. Новият предлагаше новости, които не исках, камо ли да разбирам. Някога бях обсебен от компютрите. Сега, когато цените растат, а лекотата на използване спада, копнея за моето Blackberry. Това не означава, че иновациите не са реални; просто сега продуктите в повечето случаи се предлагат само в различни цветове, продавани от продавач, както някога моят стар Плимут. Нововъведенията са създали ниво на сложност, което е намалило мотивацията за подмяна на телефона.

Историите на автомобила и мобилния телефон са предшествани от необикновената поява на електричеството в края на XIX в., което драматично променя човешкия опит. Първоначално то се разглежда като маловажно. След това се смята за края на историята. След това самият му успех го направи рутинен и банален. Бих могъл да говоря за парната машина и железницата - и двете бяха исторически опори, които никога не ни напуснаха, но и никога не се върнаха към романтиката, която бяха. Всеки от тях беше част от създаването на един геополитически цикъл. Както съм казвал и на други места, идва времето високотехнологичната икономика (която предпочитам да наричам икономика на микрочиповете) да бъде заменена от други неща, като тогава внуците на децата ми ще се смеят на идеята, че компютърът е бил авангарден.