Студът като оръжие в Украйна: стотици хиляди страдат

Независимо от войната в Украйна, за децата зимата е най-хубавото време от годината. Те вече са написали писмата си до Дядо Коледа, а навън вали и сняг. От началото на войната почти всички деца са напуснали селото, намиращо се в североизточния край на Харковска област. Училището също отдавна е затворило врати.

Страхът от студа

"Отсега нататък ще можем да се пързаляме с шейни и да се бием със снежни топки", обяснява ентусиазирано Полина. 10-годишното момиче почти е завършило първия снежен човек с приятелките си. Дори са успели да намерят морков за носа му. Прогнозата за времето е, че малкото снежно произведение на изкуството едва ли ще се разтопи скоро. През следващите дни се очаква температурите да паднат до минус 12 градуса.

Но повечето възрастни в региона не се радват на мразовитите температури. С тях нараства и страхът, че няма да оцелеят през следващите месеци. "Студът тук се засилва всяка нощ. Дори не искам да мисля до какво може да доведе това", казва пенсионерката Ирина.

Тя обитава типичния панелен апартамент от съветско време в покрайнините на град Изюм в Източна Украйна. Шестетажната сграда на няколко пъти е била поразявана от артилерийски огън. Почти всички съседи на Ирина са избягали: "Къде бих могла да отида?", пита тя. "За да избягате, трябва поне да имате кола и спестявания". И обяснява, че повечето възрастни не могат просто да напуснат домовете си. "Освен това, ако никой не остане тук, мародерите със сигурност ще дойдат", казва тя.

Ирина е инвестирала последните си пари за нови прозорци. Старите са се счупили от взривните вълни на предишни експлозии. Покрила е прозорците с дебели одеяла, за да прониква по-малко студ. И централното отопление на жилищния блок е било разрушено при руските атаки. През есента доброволци донесли на Ирина електрически нагревател за зимните месеци, но в дома ѝ често е много студено.

"Съвсем наскоро два дни нямахме ток", споделя пенсионерката. В подобни ситуации не ѝ остава нищо друго освен да облече още по-дебели дрехи и да изразходва последните запаси от газ, за да си направи горещ чай.

Възрастните хора не искат да напускат домовете си

Много от възрастните не желаят да напускат познатата им среда, дори и да имат близки, които могат да ги отведат в други региони или в чужбина. Майката на Оксана Мелник, например, е живяла в село от другата страна на фронтовата линия, в окупираните от Русия части на Източна Украйна. Месеци наред Оксана я увещавала да напусне дома си и я е предупреждавала за все по-ожесточаващите се боеве и за настъпващата зима. Но 70-годишната жена упорствала да остане в дома си.

В крайна сметка Оксана се качила в 40-годишната си „Лада“ и се отправила през единствения полуразрушен коридор към териториите, контролирани от Украйна. След това успяла да прибере и майка си на относително безопасно място – в хуманитарен център в Запорожие, регионалната столица на Източна Украйна. Там се подслоняват най-вече бежанци от окупираните от Русия територии.

"Нека си вървят с мир"

За тях това е първото спокойно място, на което могат и да се стоплят. „Първо не е исках да повярвам, че Русия съзнателно използва зимата срещу цивилното население на Украйна. Но точно това се случва в момента“, споделя тя. "Моля Бог да спре войната", въздъхва тя. "Нека си вървят с мир. Нека просто напуснат страната ни, за да не загиват още хора“, казва тя.

Автор: Ян-Филип Шолц