Продължилата повече от две години пандемия се отрази тежко на здравните системи по света, но изменението на климата ще ги натовари още повече в бъдеще. Рискът от смъртност, предизвикана от горещините например, се увеличава. Според публикация в научаното списание The Lancet за хората над 65 години той вече е с 68% по-висок, отколкото в началото на хилядолетието.
Публикацията е озаглавена "Здравето е в плен на изкопаемите горива". По нея са работили 99 експерти от над 50 институции, включително Световната здравна организация (СЗО) и Световната метеорологична организация (СМО).
Все повече горещи вълни в Европа
В допълнение към глобалния доклад по темата има и регионални издания, които например се концентрират върху последиците от изменението на климата конкретно за Европа. През последното десетилетие европейците са били изложени на 57% повече горещи вълни в сравнение с периода 2000-2009 г. Освен това по-топлият климат в Европа благоприятства разпространението на инфекциозни заболявания като денга, малария и западнонилска треска.
"Пандемията от Ковид-19 несъмнено ни показа, че здравето на европейците трябва да бъде пазено от различни катаклизми. Сега обаче виждаме, че нарастващото въздействие на изменението на климата върху здравето оказва допълнителен натиск върху здравните системи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", казва Мария Нилсон, професор по обществено здраве в Университета Умео в Швеция. "За да осигурим здравословно и устойчиво бъдеще, се нуждаем от устойчиви на климата здравни системи, които да сведат до минимум настоящите и бъдещите въздействия на изменението на климата върху здравето, като същевременно намалят риска от бъдещи пандемии."
Изменението на климата представлява риск и за прехраната
Освен за горещините и инфекциозните болести, докладът предупреждава и за нарастващи проблеми в областта на продоволствената сигурност. По-високите температури съкращават вегетационния период на царевицата и пшеницата например, а екстремните метеорологични явления могат да унищожат реколтата.
Според анализа на изследователската група през 2020 г. около 98 млн. души допълнително са били изложени на риск от продоволствена несигурност поради екстремни горещини в сравнение с периода 1981-2010 г. Понастоящем тези проблеми се изострят и от войната в Украйна, която възпрепятства и доставките на зърно.
Твърде малко държави обръщат внимание на проблема
Тези допълнителни заплахи, свързани с изменението на климата, правят адаптацията още по-важна. Според публикацията обаче малко под половината от изследваните страни са проучили как техните здравни системи ще трябва да се адаптират към бъдещите въздействия на климатичните промени.
Адаптацията към горещините, която играе важна роля особено в градовете, също не е приоритизирана в световен мащаб досега. От анализираните 1038 градски центрове в доклада само 27% са определени като умерено зелени, въпреки че растенията са от особена важност за охлаждането на градовете. Вместо това все повече домакинства прибягват до енергоемки климатични системи.
В доклада се посочва също, че страните все още разчитат твърде много на изкопаемите горива за производство на енергия. Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, което беше договорено в Парижкото споразумение за климата, не може да бъде постигнато по този начин.
По-балансирано хранене би помогнало
Все пак докладът предлага няколко проблясъка на надежда. Медиите по света все по-често отразяват въздействието на климата и последиците от него върху здравето, а политиците също все по-често се занимават с тези въпроси. И макар енергийният сектор все още да е далеч от това да е напълно възобновяем, през 2021 г. 80% от инвестициите в сектора са били направени в енергийни източници, които не зависят от изкопаеми горива.
Докладът съдържа и конкретни предложения за решения. Например по-балансираното хранене на растителна основа би имало няколко предимства. В селскостопанския сектор ще се спестят 55% от емисиите от производството на червено месо и мляко. Освен това ще бъдат предотвратени и до 11,5 милиона смъртни случая, свързани с храните, годишно и ще се намали рискът от зоонози - инфекциозни заболявания, предавани от животни на хора. Едно от тези заболявания е Ковид-19.
Автор: Лена Путфаркен
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Дойче веле
18:28 26.12.2022
2 Дойче веле ,
18:29 26.12.2022
3 Калпазанин
Коментиран от #18
18:30 26.12.2022
4 Петьо Петров
18:30 26.12.2022
5 Топлофикация
18:30 26.12.2022
6 Русия е велика
18:30 26.12.2022
7 Чернокож мексикански китаец
18:31 26.12.2022
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Госあ
18:35 26.12.2022
10 Сатана Z
Z
Коментиран от #14
18:36 26.12.2022
11 ха ха
18:37 26.12.2022
12 Бгг
18:39 26.12.2022
13 1111
19:02 26.12.2022
14 Белината
До коментар #10 от "Сатана Z":
Чорапът не е зелен, а ВВС-син! Но отдолу, под синия НАТО-чорап, е все още червената БКП-партенка, която не е прана от над 30 години и е придобила тъмно-кафяв цвят! И смърди от километри!19:10 26.12.2022
15 Въпрос
19:10 26.12.2022
16 ти да видиш
19:24 26.12.2022
17 Баце
19:53 26.12.2022
18 АРГОН
До коментар #3 от "Калпазанин":
На смръзването, юдеите от Дойче Зеле му викат "Глобално затопляне". Пфуй...22:37 26.12.2022
19 Вирус
01:22 27.12.2022
20 Основният проблем
03:09 27.12.2022
21 Меркел
06:51 27.12.2022
22 Кавали
19:45 28.12.2022
23 кевин рибаря
А това новото вирусче дето сте го пуснали те прави парцал но за 2-3 дена пак - прескочих го и него, още нещо ще пускате ли?
16:07 15.02.2023