„Втора Украйна“. Защо Русия заплашва Молдова?

„Втора Украйна“. Защо Лавров заплашва Молдова?
© Виталий Портников

Резките изявления на ръководителя на руското външнополитическо ведомство Сергей Лавров срещу Република Молдова и нейния президент Мая Санду още веднъж напомниха, че Кремъл има конфликт не само с Украйна. Че всяка бивша съветска република, която иска да избере свой независим път на развитие за руските лидери, е „недържава“. Затова Молдова си спечели от руския външен министър титлата "втора Украйна".

Още новини от Украйна

Но интересът към Молдова и влиянието върху нейната външна политика се дължи не само на днешната ситуация и войната с Украйна. Още през 90-те години на миналия век Москва осъзна, че влиянието в Кишинев е ключът към дестабилизирането на ситуацията в Южна Украйна и в същото време възможност да се демонстрира „цивилизован“ териториален конфликт, когато законното правителство на страната е в постоянен контакт с марионетната администрация на молдовската област, която реално се контролира от Москва.

Ето защо руското ръководство винаги активно е помагало за укрепване на влиянието на проруските сили в региона. Тези усилия достигнаха кулминацията си, когато Игор Додон, лидерът на проруската социалистическа партия, беше избран за президент на Молдова.

Именно след неговото избиране Русия за първи път - и да се надяваме за последен път в историята на постсъветското пространство - постигна разбирателство със Запада относно необходимостта от консолидиране на проевропейските и проруските сили на Молдова в борба срещу де факто лидера на страната, олигарха Влад Плахотнюк.

Съмнителното споразумение, което позволи на Мая Санду да състави краткотрайно коалиционно правителство, доведе до триумфа на проруските сили. Символ на този триумф беше пътуването на президента на страната Игор Додон до окупираните Бендери, където държавният глава отбеляза Деня на Русия в компанията на ръководителя на Приднестровието Вадим Красноселски.

Путин беше "подведен" не само от гражданите на Украйна

Мога да предположа, че по това време в Москва най-после са стигнали до извода, че са нужни малко усилия, за да стане съседна Украйна „втора Молдова“. Неслучайно Кремъл непрекъснато изискваше от Володимир Зеленски преки контакти с лидерите на групировките „ДНР“ и „ЛНР“.

Но Владимир Путин беше "подведен" не само от гражданите на Украйна, но и от гражданите на Молдова. Игор Додон загуби президентските избори от Мая Санду, Молдова избра европейския вектор на развитие и дори стана кандидат за членство в Европейския съюз заедно с Украйна. И това, разбира се, предизвиква неприкрито раздразнение в Кремъл.

Но въпросът не се ограничава с едно раздразнение. Енергиен шантаж, насърчаване на дестабилизация на страната, атаки срещу нейното ръководство - това е реалността на отношенията между Москва и Кишинев.

Генералът на Руската федерация искаше да защити "рускоезичното население"

А на 22 април миналата година руският генерал Рустам Минекаев - тогава изпълняващ длъжността командир на войските на Централния военен окръг - заяви на заседанието на Съюза на предприятията от отбранителната промишленост на Свердловска област, че руските войски виждат задачата на втория етап от войната в Украйна за установяване на пълен контрол над Донбас, Южна Украйна, осигуряване на сухопътен коридор до Крим и достъп до молдовските граници.

Контролът над южната част на Украйна ще даде възможност да се получи „друг изход“ към Приднестровието, където „се отбелязват факти на потисничество на рускоезичното население“, каза тогава генералът, а това вече е пряка заплаха за суверенитета и сигурността на Молдова.

Тези планове не бяха предопределени да се сбъднат: украинските войски не допуснаха агресора в южната част на страната. Но заплахата за Молдова не е престанала да бъде заплаха.

Източник: Радио Свобода